Игра на милиарди

68

Алекс излезе от колата, чувстваше се замаяна. Вдиша дълбоко няколко пъти, което й помогна да се посъвземе, но не успя да направи нищо за туптенето в главата си. Имаше сътресение. Бузата я болеше и усещаше как окото й се подува. Трябваше да се отдалечи, имаше нужда от пространство, за да обмисли положението си.

Огледа се наоколо. Дъждът беше отстъпил място на разпръснатите в небето облаци и прокрадващото се слънце. На паркинга имаше още три коли. Всички бяха паркирани на разстояние една от друга. Засега нямаше никой наблизо, но това щеше да се промени. Един камион мина по главния път и след миг отново беше сама, единствено с шибащия вятър и собственото й учестено дишане, които й правеха компания.

Погледна обратно към колата. Солт се беше свлякъл върху волана. Целият беше в кръв, затова трябваше да мисли бързо, в случай че се появеше някой полицай. Нямаше спор, налагаше се да изчезне. Току-що уби човек. Тя беше служител на реда. На служба или не, не биваше да бяга от действията си.

Върна се до колата.

Нямаше да избяга, но все още имаше работа за вършене.

Плъзна се на пътническото място и претърси Солт. В джоба на сакото намери портфейла му. За три минути си записа номерата на всяка кредитна карта, която човекът притежаваше, както и на шофьорската му книжка и картата му за социално осигуряване. Носеше 500 лири в кеш. Нямаше никакви снимки. Само няколко стари визитки, които го определяха като основател/директор на ГРААЛ.

Солт държеше телефона си в джоба на панталоните. Алекс прегледа последните му обаждания, интересно й беше с кого се беше свързал, след като получи информацията от Крис Рийс-Джоунс. Майорът беше изключително ефективен. Всеки разговор беше проведен във връзка с нейната личност. След като беше разговарял с ГРААЛ, той се беше свързал с американското посолство. Продължителността на разговора беше три минути. Солт беше действал предпазливо и разумно. Беше използвал официалния номер и беше помолил да бъде свързан с контакта си. Макар че Алекс не се тревожеше, нямаше да е особено трудно да научи името на този човек.

В момента беше по-заинтересована да разбере с кого се беше свързал във ФБР източникът на Солт от посолството в 5:15 часа нюйоркско време. Предположи, че е било с някой близък до нея, може би дори с някой от КТ.

Следващото обаждане беше до адвоката му. Третото беше до някой на име Скинър. Нямаше фамилия. Продължителност: четиринадесет минути. Доста обширна тема бяха обсъждали, нямаше съмнение. Отне й секунда, за да разпознае кода на страната. Южна Африка.

Следваше обаждане до Джери от „Олимпик Травъл". Продължителност: три минути. Можеше да чуе грубия глас на Солт в главата си: „Изведи ме от тук, веднага". Логично беше да разполага с вариант за изтегляне. Алекс предположи, че Бразилия с нейните тромави закони за екстрадиране би била чудесен избор за майора. Или може би Южна Африка? Посещение до приятелчето Скинър?

Отвори имейл приложението. Имаше едно непрочетено писмо от „Олимпик Травъл". Запазено място в първа класа на полет до Рио де Жанейро за девет часа тази вечер на името на Джордж Пенроуз. Оказа се права за Бразилия.

Следваха няколко безинтересни съобщения от приятели, които потвърждаваха дата за голф, вечеря в клуба и накрая писмо от жена на име Реджина, която питаше дали е бил „лошо момче и дали си проси наказание от мама". Солт беше отговорил: „Бях много лошо момче". Алекс завъртя очи. Англичани.

Следваше имейл от „БуфоСЛТ". Съобщението беше на един ред. Едновременно звучеше до болка познато и някак си криптирано. „Птичето кацна. Gott mit uns."

Адресът на имейла беше BeaufoySLT@orange.sa. „Sa" беше разширението за Южна Африка. Писмото беше изпратено в 3:33 часа средно време по Гринуич, 9:33 Източно стандартно време.

Дали „БуфоСЛТ" от Южна Африка беше приятелят на Солт Скинър?

Алекс погледна настрани, косъмчетата на врата й настръхнаха. Не й трябваше дешифриране, за да разбере какво означаваше съобщението. Птичето кацна. Gott mit uns. Лошите момчета бяха в Щатите.

Това се случваше в момента.

Телефонът иззвъня. Входящото повикване беше от К. Рийс-Джоунс. Алекс знаеше, че не бива да отговаря. Жената отсреща все още нямаше представа за смъртта на Солт. Остави обаждането да бъде прехвърлено на гласовата поща. Изчака малко, след което прослуша съобщението.

— Джим. Аз съм. Наистина ни уплаши. Решихме да се срещнем с адвокатите си този следобед. Трябва да видим какво ще правим с всичко това. С когото и да работиш, моля те да прекратиш взаимоотношенията си. Чуваш ли ме? Загубил си си ума. Обади ми се. Веднага.

Алекс изслуша още веднъж записа. Рийс-Джоунс беше права да бъде бясна. Бизнесът й, както и животът й като свободна жена бяха заплашени. Достатъчно умна беше, за да бъде проактивна. Но не чак толкова, че да можеше да прецени, че не бива да работи с хора като Джеймс Солт.

Отвори раницата, в която държеше електронните си играчки, и извади от нея малко правоъгълно устройство, което наричаше вакуума. Изкара СИМ картата от телефона на Солт и я постави в слота на джаджата си. Тридесет секунди по-късно вакуумът беше свалил цялата информация от нея на собствената си вътрешна памет. Алекс върна СИМ картата в телефона на майора, след което прибра апарата обратно в джоба му. Не искаше някой да я обвини, че е манипулирала доказателствата.

Отвори багажника. Вътре намери красив комплект стикове за голф и прибрано на една страна, още по-красиво куфарче от телешка кожа. То беше заключено, затова се наложи да вземе назаем ножа на Солт и да го отвори. Дотук с манипулирането на доказателствата. Вътре имаше документи и още документи. Шишенце с кокаин. Кондоми. Барбитурати. Солт не беше излъгал. Наистина беше лошо момче.

И точно под листовете имаше бял плик, адресиран до господин Джордж Пенроуз от Вадуцка банка, Лихтенщайн. Противно на всяко правило, Алекс взе писмото с голи ръце. То представляваше компютърно генерирано потвърждение за депозиране на сума пари в сметката му на стойност един милион британски лири, платени от „Екселсиор Холдингс ъф Кюрасао".

Ето го доказателството, което й трябваше.

И картата, която водеше до „стария приятел" на Солт.

Алекс затвори багажника и остави куфарчето на пътническото място. Погледна часовника си. Часът беше един и половина на обяд. Седем и половина у дома. Взе мобилния си телефон и се опита да си възвърне куража. Къде беше снимката на Дж. Едгар Хувър, когато й трябваше? Преброи до три и се обади.

— Станала си рано — чу гласа на Джанет Маквей.

— Всъщност съм будна от доста време — отвърна Алекс.

— Не можеш да заспиш ли?

— Не точно. В момента съм в Лондон.

Последва кратък период на мълчание. Алесандра оцени способността на Маквей да си сдържа гнева.

— Продължавай — каза най-накрая началничката й.

— Знам, че наруших правилата. Можеш да ме уволниш по-късно. Точно сега има доста неща, които трябва да научиш. Бях права за връзките на Ламбер с ГРААЛ. Компанията е замесена в наемането му, както и на двадесет и деветима други. Не директно, а с помощта на майор Джеймс Солт, военния, който е ръководел „Екзекютив Ауткъмс" заедно с Тревър Манинг. Солт също така е изиграл огромна роля в опита за преврат в Коморски съюз. Пращам ти на електронната поща записан разговор между майора и Крис Рийс-Джоунс, директорката на ГРААЛ. Този разговор се състоя десет минути, след като се срещнах с Рийс-Джоунс и я попитах относно Ламбер. Поставих подслушвателно устройство в офиса й по време на срещата ни, така че се чува само едната страна на дискусията, но и тя е достатъчна.

Дипломатичността напусна Маквей.

— Как си посмяла…

— Нека довърша. Както вече казах, Солт е наел тридесет мъже и жени и ги е изпратил в тренировъчен комплекс в Намибия. Шестима от вербуваните били отхвърлени. Ламбер е мъртъв. Остават двадесет и трима. Моето предположение е, че те са хората, които са влезли през Мексико Сити преди две нощи.

— Значи си говорила и със Солт? — Гневът на Маквей се предаваше под натиска на неохотното й възхищение от свършената от Алекс работа.

— Проследих го до клуба му в Лондон и го разпитах в колата му.

— Доброволно или принудително?

— Някъде по средата. Зададох му няколко въпроса. Той се опита да ме убие. Застрелях го. Мъртъв е.

Алекс погледна отражението си в прозореца. Косата й беше разрошена. От носа й течеше кръв, а очите й бяха започнали да приличат на патладжани.

— Джан? Там ли си?

— Убила си Солт?

— Да.

— Нека да разясня ситуацията… и искам да подчертая, че говоря като твой началник и като заместник-директор на офиса в Ню Йорк, а не като колега и приятел. Не си се подчинила на изричните ми заповеди да не се връщаш на работа. Също така против тези изрични заповеди си отишла в Лондон. Май трябва да съм благодарна, че не си откраднала един от самолетите на Бюрото. Провела си незаконна операция в друга страна, след което си убила заподозрян по време на брутален разпит.

— Той насочи пистолет към мен и стреля два пъти в опит да ме убие. Когато го обезоръжих, се опита да ме намушка с нож.

— Добре ли си?

— Освен синьото ми око, да. Благодаря, че попита.

— Сериозно си загазила, Алекс. Знаеш ли?

— Да.

— Добре тогава. Ще се разправяме с всичко това, когато се прибереш. Получи ли някаква съществена информация от цялото това приключение?

— Потвърждение за превод в сметката на Солт във Вадуцка банка, Лихтенщайн, в размер на един милион лири от „Екселсиор Холдингс ъф Кюрасао". Предположението ми е, че това е нашият кукловод. Разбери кой се крие зад „Екселсиор" и ще разберем кой дърпа всички конци.

— Успех с това. Между Лихтенщайн и Кюрасао ще сме истински късметлии, ако ни върнат обаждане след три месеца.

Алекс имаше други идеи, но ги запази за себе си.

— Също така имаше имейл на телефона му, изпратен миналата вечер в девет твое време, до някой на име Буфо. Адресът е южноафрикански. Гласи: „Птичето кацна. Gott mit uns".

— Какво означава това?

— Знаеш какво.

— Не, не знам. Както и ти.

— Глупости. Ще разбереш, когато прослушаш записа. Ще се обадя на един мой приятел в Петицата и ще му разкажа какво се случи. Не искам да влизам в затвора през следващата седмица.

Може би ще се наложи да запознаеш директора. Предполагам, че лайната ще ни залеят съвсем скоро.

— Алекс…

— Изслушай записа. — Затвори телефона, преди Маквей да й се развика. Чувстваше се замаяна и започна да крачи напред-назад, докато кръвта не се завърна в главата й. Сътресението беше по-лошо, отколкото предполагаше. Надяваше се Маквей да види нещата през нейните очи и да действа според инстинктите си, а не според правилата.

Обади се на колегата си в МИ-5 и му разказа за посещението си в ГРААЛ и разпита на Джеймс Солт. Мъжът й каза да закара колата на майора до адрес на Кенсингтън, недалеч от централата на Петицата до река Темза.

— Ами Скотланд Ярд? — попита агентката на ФБР.

— Кой? Размърдай се.

Алекс се огледа наоколо. Забеляза една двойка, която се разхождаше под дърветата на петдесетина метра от нея. Огледа се във всички посоки. Нямаше никой друг наблизо.

Труповете бяха тежки и трудни за преместване. Вложи цялата си сила, за да избута Солт на пътническото място. Когато се намести зад волана, забеляза, че дрехите й са изцапани с кръвта на мъжа. Закопча сакото и вдигна яката си, за да прикрие колкото може повече.

Запали двигателя, завъртя колата на сто и осемдесет градуса и напусна паркинга.

Маквей й се обади пет минути по-късно.

— Не си се обаждала в ГРААЛ отново, нали?

Гневът беше изчезнал от гласа й. Говореше Маквей, която обичаше да действа. Алекс беше помилвана от началничката си.

— Крис Рийс-Джоунс се обади на Солт преди няколко минути, но аз не отговорих. Изслушах записа на гласовата поща. Очевидно има намерение да се срещне с адвокатите на компанията, за да признае участието си, преди нещата да се раздухат.

— Добре. Говорих с Петицата. Обещаха да отнесат доказателствата ти до мировия съдия. Предвид случилото се на наша територия и случилото се там, едва ли ще срещнат затруднения с вземането на заповед за претърсването на офисите на ГРААЛ и дома на Солт.

— Чудесно — отвърна Алекс. Британците не си губеха времето, щом ставаше въпрос за осуетяване на терористични атаки. Ако трябваше да отрежат някой ъгъл, нямаше да се подвоумят да го направят. По-късно щяха да го залепят, ако се наложеше.

— Измъкваме директора от сутрешната му среща в Капитолия, за да се заеме с това — продължи Маквей. — Ясно е, че ще се наложи да се срещне с британския министър-председател. Това означава, че трябва да уведомим и президента. Наистина успя да поставиш специалната връзка между нашите страни на изпитание.

— Джан, имам нужда от услуга. Относно южноафриканския имейл адрес. Солт се е обаждал на човек на име Скинър, който е с южноафрикански номер, веднага след като говори с ГРААЛ. — Алекс продиктува номера. — Дай го на момчетата в техническия отдел. Да видим дали ще успеят да засекат местоположението на господин Скинър. Ако предчувствието ми не ме лъже, този човек е част от всичко.

— Ще ни трябва заповед за това.

— Записът сигурно ще помогне.

— Насилваш нещата, хлапе.

— Солт има свой човек в посолството ни тук. Знаеше, че не съм в Англия официално. — Алекс продиктува номера на майора и точното време на обаждането. — Проследи го и разбери кой е на заплата при него и на кого се е обадил в Бюрото.

— Някакви предположения?

— Човек от нашия офис. Гарантирам.