Игра на милиарди

89

Двама от лошите бяха разпознати докато приближаваха „Ню Стрийт" от юг.

Още двама вървяха по „Либърти". Имаше един на „Бродуей".

Слушалката на Алекс постоянно пращеше, агентите й докладваха. Бързо установиха отличителните белези на лошите. Широки ризи. Бейзболни шапки. Слънчеви очила. Някои от тях носеха спортни сакове. Тя предаде описанието им на хората си и каза на всички да са в бойна готовност да се справят с мишените си по нейна заповед.

Десетима бяха забелязани. После дванадесет. Но времето течеше. Наемниците се приближаваха прекалено близо до Борсата. Във всеки един момент можеха да открият огън.

Алекс излезе навън. По улиците около сградата имаше над двеста души, някои от тях дори стояха на стълбите на Федерал Хол. Само един автомат беше достатъчен, за да създаде истински хаос. Забеляза Стрелеца Минц, беше облечен в дънки и тениска, стоеше зад статуята на Джордж Вашингтон на входа на Федерал Хол.

Чу глас в слушалката си. Поредният доклад обявяваше засичането на номер четиринадесет. Алекс взе решение.

— Действайте — нареди тя. — Неутрализирайте ги.

Навсякъде около Борсата агенти под прикритие на ФБР и полицаи се приближиха до целите си. Групи от по три, четири и пет офицери заобиколиха всеки нападател. Алекс наблюдаваше случващото се. Лошите момчета изчезваха от тълпата, биваха събаряни на земята, ръцете им биваха извивани зад гърбовете и оковавани в белезници. Онези агенти, които не следяха заподозрян, се шмугваха сред тълпата от изумени пешеходци, търсеха останалите девет нападатели.

Алекс прибяга до охранителния пункт на „Броуд" и „Уол". Забеляза една жена, която изглеждаше прекалено спокойна в мелето около нея.

Широка риза. Налична.

Шапка. Налична.

Слънчеви очила. Налични.

Спортен сак. Наличен.

Ръцете на жената потънаха в чантата.

Алекс прескочи барикадата и извади глока си. Побягна към нея.

— Замръзни. Да ти виждам ръцете.

За стотна от секундата още трима агенти заобиколиха заподозряната. Тя вдигна високо ръце. Алекс свали сака от рамото й. Вътре имаше автомат. Другите агенти събориха жената на земята и й сложиха белезници.

Чу се изстрел.

Алесандра се обърна, за да види откъде беше дошъл, и забеляза един мъж да бяга по „Бродуей". В едната си ръка държеше автомат. В същия момент падна, прострелян от един полицай, малко преди да настане хаос.

— Уцелиха ме — провикна се някакъв мъж.

Алекс видя, че един от агентите й се е хванал за крака. При него отиде един полицай, за да му помогне.

— Дайте ми точна бройка — нареди жената.

— Десет са обезвредени.

Алекс се върна при „Ексчейндж Плейс". Обърна се към ъгъла до главния вход, когато чу женски писък. Рус мъж беше хванал една жена и беше насочил пистолета си в главата й. Десетина офицери го заобиколиха за секунди. Приближи се до него, пистолетът й беше отпуснат от едната й страна.

— Ти си на ход — каза тя.

Русият наемник се огледа наоколо. Той беше млад и красив, определено човек, чийто живот беше пред него. Усмихна се тъжно, осъзна, че е числено превъзхождан. Сложи пистолета под брадичката си.

— Ах, майната му.

Нямаше да е тя.

Астър стоеше до прозореца в офиса си и гледаше към Фондовата борса. От орловото му гнездо на шестдесетия етаж всичко изглеждаше спокойно, мирно и нормално. Нямаше никакъв смисъл. Стратегията на Магнус Лий и Септимъс Ревънтлоу беше да купят контролни дялове във всяка една компания, да поставят свой човек в нея, който да използва „Платформа Империя" и — когато е необходимо — да контролира операциите й. Една терористична атака по подобие на бомбайската можеше да затвори Фондовата борса за няколко дни, дори беше възможно да прекърши доверието на инвеститорите в неуязвимостта на Съединените щати, но това по никакъв начин нямаше да помогне на Лий и на брат му да получат контрол над цялата финансова система. Въпреки това Палантир и Едуард Астър бяха сигурни, че целта е Борсата. Тази увереност беше подкрепена от последната инвестиция на ЧИК в „Матроникс", компанията, която произвеждаше сървърите и хардуера, които бяха използвани наскоро в търговската платформа на Нюйоркската фондова борса.

Един абзац от доклада на Палантир не му даваше мира: „…и макар да няма съмнение за мащаба на проникване в критични национални системи, агресорът не може да използва ПИ, за да задейства цялостен дефолт на основната си цел, докато не разполага с програмния код".

ПИ означаваше „Платформа Империя".

Но открита атака не беше достатъчна.

Астър погледна към телевизора. Часът беше 9:30 и той видя как откриващият звънец на Нюйоркската фондова борса беше бит от американския военноморски висш офицер Рон Блекбърн, член на военноморските тюлени и най-скорошен носител на Медала на честта. Съпровождаха го съпругата и детето му, както и човекът, който беше заместил Едуард Астър на позицията изпълнителен директор на Нюйоркската фондова борса. След първоначалния изблик на енергия етажът затихна. Всяка година все по-малко и по-малко мъже и жени наблюдаваха търговията. Все повече и повече от работата се вършеше от компютри.

Излезе от офиса си и забърза през търговския отдел. Преди да стигне до офиса на Айвън Давидоф, вече бягаше.

— Айвън, свободен ли си?

— Разбира се, шефе — отвърна очилатият Ай Ти специалист.

— Запознат ли си с компания на име „Матроникс"?

— Разбира се. На техните машини вървят едни от най-изисканите търговски системи в света.

— А ние тъкмо купихме доста от тях… имам предвид, че баща ми го е сторил.

— Да, намират се в Ню Джърси.

— Не — контрира Астър. — Имам предвид тук, в Манхатън. Онези, които са в Борсата.

— Има само няколко там. Търговците в Борсата използват дистанционни терминали, за да пращат поръчките си. Сърцето на цялата апаратура се намира в търговския център в Мауа.

— Къде?

— Мауа, Ню Джърси. Цялата търговия се премести там преди две години.

— Значи не можеш да се ебаваш с търговската платформа от тук?

— Единственото място, от което можеш да го правиш, е Мауа.

— И може да се вкара програмен код от там?

— Точно така. — Айвън Давидоф изгледа странно Астър. — Какво знаеш за програмните кодове?

Санди Буфо наблюдаваше безпомощно, докато полицията обезвреди трима от хората му. Погледна вляво. На ъгъла на „Уол" и „Бродуей" падна още един. Надолу по улицата една жена в цивилни дрехи държеше пистолет до главата на едно от шведските момичета. Целият район беше пълен с полицаи под прикритие.

Операцията беше компрометирана.

— Замръзни!

Буфо се завъртя и застреля полицая в главата. На шест метра от него стоеше друго ченге в цивилни дрехи, което се втурна към него, стреляйки с оръжието си. Скинър го застреля.

Насочи се към сградата зад него. Някаква банка. Лобито беше претъпкано, но всякаква дейност беше секнала при първия изстрел. Всички клиенти и служители се вторачиха в него. Охранителят извади пистолета си. Буфо стреля в тавана и наоколо настъпи хаос, всеки мъж, жена и дете се спасяваха поотделно. Наемникът хукна през тях, блъскаше ги и ги мушкаше с лакът, за да си проправи път към задната част на сградата. Една тясна улица го делеше от Борсата. Извади автомата си, излезе през вратата и хукна към входа от страната на „Ню Стрийт". Полицаите го забелязаха, но той пръв откри огън. Натрошиха се стъкла. Няколко човека се строполиха на земята. Отвори вратата и застреля изпречелия се пред него мъж.

Хукна по коридора. Планът за изтегляне беше също толкова важен, колкото самата атака. Не искаше да умира. Затича по един коридор, после по друг. Чу гласове зад себе си. Някаква жена му кресна да замръзне. Един куршум се вряза в стената над главата му. Мина прекалено близо. Плъзна се на колене, завъртя се и изпрати бърз откос в коридора зад него. Жената я нямаше никаква. Изправи се. Коридорът свършваше, но можеше да завие надясно или наляво.

По кой път да поеме?

Избра десния, но си спомни, че всъщност трябваше да тръгне по левия, откъдето да слезе по стълбите и да се озове в коридор, който да го изведе на „Бийвър Стрийт". Този коридор беше построен, когато в сградата се складираше злато и банковите мениджъри не искаха то да се внася пред очите на всички. „Бийвър Стрийт" беше планът за бягство. От там екипите щяха да се разделят и да се пръснат по улиците и алеите на Манхатън.

Наляво тогава.

Първият куршум уцели Буфо, преди да успее да направи и крачка. Жилетката му го предпази. Почти нищо не усети. Вдигна автомата си и го завъртя, за да отвърне. Вторият куршум уцели врата му и разкъса гръбначния му мозък. Падна на земята, все едно някой го беше изключил от захранването.

Една жена, която беше прекалено красива, за да е полицайка, застана над него. Имаше прекрасна кестенява коса и очи с цвят на добро уиски. Забеляза, че някой я беше подредил добре.

— Здравей, Скинър — каза тя.

— Тук е като в лабиринт — промърмори той.

И умря.