Игра на милиарди

35

Астър се нуждаеше от питие.

Нуждаеше се от питие, за да преодолее смъртта на баща си. Нуждаеше се от питие, за да се справи със спадането на позицията му. Нуждаеше се от питие, за да успокои съвестта си, че не се беше обадил на полицията да ги уведоми за смъртта на Пенелъпи Еванс. Но най-вече се нуждаеше от питие, защото имаше нужда от питие. Да пийне нещо, означаваше, че контролира нещата. Когато допираше чашата до устните си и оставяше алкохола да потече в устата му, в гърлото му, когато почувстваше чудесната, лечебна топлина да се разпростира към крайниците му, първата блажена стъпка към забравата, установяваше, че той, Робърт Астър, контролираше нещата и светът вече не представляваше опасно място, просто се нуждаеше от малко повече време, нуждаеше се всички да се отдръпнат назад и да охладят страстите, докато оправи положението.

— Светлини.

Астър излезе от асансьора във фоайето на дома си и лампите над главата му оживяха. Жилището му в града представляваше мезонет на „Десето авеню" в Челси, точно срещу Хай Лайн и на километър и половина от офиса на Алекс. Отиде в кухнята и си избра бутилка минерална вода и един голям лайм от хладилника. Наряза лайма и го сложи в една висока чаша, след което наля и водата. Чашата трябваше да е плътна и тежка, лаймът пресен, а минералната вода газирана и с щипка сол. Такива бяха правилата. Стисна чашата в ръка, отпи голяма глътка и желанието изчезна.

Намираше се в безопасност.

Астър погледна другия край на дневната. На не повече от шест метра от него имаше напълно зареден бар. Виждаше ги от тук, бутилките „Столичная", „Булейт", „Грей Гууз" и всички останали, които блестяха като забранено съкровище. Барът беше неговият тъмничар. Преди година, когато се скараха с Алекс и тя го заплаши, че ще му отнеме правото да вижда Кейти, той си даде обещание. Ако някога отново отвореше бутилка, щеше да се махне. Да отиде в заведение, в което да се лекува. Колегите му щяха да разберат и хората на „Уолстрийт" щяха да разберат. Алекс щеше да разбере и Кейти щеше да разбере. Накрая и той самият щеше да разбере.

Астър се качи в стаята си и остави чантата си на пода.

— Музика — каза той. — Синатра. „In the Wee, Small Hours". Миг по-късно плътната, меланхолична валдхорна на

Нелсън Ридъл Оркестра се понесе от скритите тонколони.

Астър свали сакото си и го закачи на облегалката на един стол. Къщата беше опасана в техника. Светлини, климатична система, най-различни уреди, аудио-видео система, охрана: всичко можеше да се контролира гласово или дистанционно от интернет или от телефона му.

— Нещо по-нежно.

Синатра запя „Mood Indigo". Астър извади от чантата си годишните доклади, които беше взел от дома на Пенелъпи Еванс, събу си ботушите и легна на леглото, като преди това нареди възглавниците. Две от стените му бяха остъклени и той погледна към река Хъдсън и светлините на Северен Ню Джърси.

— Климатик. Двадесет градуса.

Започна със списанието „Информационните технологии днес", което намери в леглото на Еванс.

НАШИТЕ КОНФИГУРУЕМИ СОФТУЕРНИ ФРЕЙМУЪРКОВЕ ПОДОБРЯВАТ ВРЪЗКАТА, ИНТЕГРИРАНЕТО И ОПЕРАТИВНАТА СЪВМЕСТИМОСТ С МИЛИОНИ УСТРОЙСТВА, РАЗПРОСТРАНЕНИ НА ПАЗАРА ДНЕС, И ПОЗВОЛЯВАТ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ДА РАЗРАБОТВАТ ИНТЕЛИГЕНТНО СИСТЕМНО ОБОРУДВАНЕ И СМАРТ УСТРОЙСТВА, КОИТО ОСИГУРЯВАТ СЪВМЕСТНАТА РАБОТА И КОМУНИКАЦИЯТА МЕЖДУ КОРПОРАТИВНИТЕ И ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ АКТИВИ.

НАШИТЕ ПЛАТФОРМИ ПОЗВОЛЯВАТ ИЗГРАЖДАНЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА КОМПЛЕКСЕН МОНИТОРИНГ, КОНТРОЛ И РЕШЕНИЯ ЗА АВТОМАТИЗАЦИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СГРАДИ, НА СЪОРЪЖЕНИЯ, ИНДУСТРИАЛНА АВТОМАТИЗАЦИЯ, КОНТРОЛ НА МЕДИЦИНСКО ОБОРУДВАНЕ, ФИЗИЧЕСКА ОХРАНА, ЕНЕРГИЙНИ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ, ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ, СМАРТ ДОМОВЕ, М2М[43] И СМАРТ УСТРОЙСТВА.

Пенелъпи Еванс беше главен асистент на изпълнителния директор на Нюйоркската фондова борса и доколкото Астър знаеше, „комплексен мониторинг, контрол и решения за автоматизация" не бяха част от задълженията й. Не можеше да се сети и за някаква връзка между подобна технология и убийството на баща си. Едуард Астър беше потърсил помощта на председателя на Федералния резерв и министъра на финансите, а не на министъра на отбраната и председателя на Съвета на началник-щабовете.

Отново попадна на името на фирмата, която беше водеща в тази сфера. „Бритиум". Тя беше разположена в Рестън, Вирджиния, и преговаряше с две частни инвестиционни фирми за предстояща продажба. Имената им бяха „Уотърсмарк" и „Оук Лийф Венчърс".

Астър насочи вниманието си към годишните доклади. Подреди листовете до себе си на леглото, след което ги раздели на купчини — едната за фирмите, които наскоро бяха станали публични, а другата за тези, които вече не се търгуваха публично. Започна с първите.

„Силикон Солюшънс" беше разположен в Пало Алто разработчик и производител на рутери и сървъри, които сформираха ядрото на интернет гръбнака.

— Нет. Гугъл. Силикон Солюшънс.

От шкафа срещу леглото се надигна плосък монитор. Екранът оживя и на него се появи страницата на „Гугъл". Името на компанията се изписа в полето за търсене. След секунда се зареди списък със свързани страници. Астър прекара няколко минути в четене на статии за „Силикон Солюшънс", след което продължи със следващото име в списъка. Докато работеше, си водеше бележки, разделяше компаниите по промишленост, приходи, страна и валута.

Имаше голям доставчик на Ай Ти услуги, както и доставчици за съхранение на данни и интернет услуги. Една от компаниите разработваше и правеше машини, които произвеждаха микрочипове. За да се затвори хай-тек секторът, също така имаше производител на микрочипове.

В купчината се намираше френска компания, която произвеждаше и изстрелваше сателити, и японска мултинационална корпорация, която строеше високоскоростни железопътни системи и влаковете, които вървяха по тях, както и асансьори, електронни охранителни системи и домашна електроника. Имаше реномирана американска инженерна компания, която беше лидер в света на електроцентралите — ядрени и на въглища. Имаше австралийска минна корпорация с операции в двадесет страни по света, от Индия до Исландия. И огромна супермаркет верига на име „Пекос", която действаше в югозападната част на САЩ.

Час по-късно Астър се беше запознал с всичките седем компании, които бяха привлекли вниманието на Пенелъпи Еванс. Те бяха съвкупност от едно перфектно портфолио. Не можеше да намери нищо, с което да ги свърже една с друга, както и нищо, което да предполагаше нещо неуместно. Може би беше сгрешил. Може би проучването на Пенелъпи Еванс на тези разнообразни фирми беше просто част от обичайните й задачи. Може би тези компании нямаха нищо общо със смъртта на баща му.

Или може би не.

Астър взе доклада на „Силикон Солюшънс" и започна да го чете отново. Трябваше да има някаква връзка между компаниите, връзка, която да е също толкова неуловима, колкото различни бяха те. Съществуваше причина Пенелъпи Еванс да изследва докладите, дори и след като баща му беше убит. Някъде сред тези страници се намираше връзката и той беше решен да я намери. Върна се на финансовите отчети. Бележка под линия към баланса заявяваше, че компанията е собственост на частна капиталова фирма. „Бритиум", компанията, спомената в статията на „Информационните технологии днес", също беше обект на внимание от подобна капиталова фирма.

Астър се изправи до седнало положение и отново започна да преглежда докладите. Всяка фирма, забеляза той, по някое време в своята корпоративна история си имаше вземане-даване със спонсор. Или компанията беше закупена от такъв и впоследствие направена публична, или е била публична и впоследствие направена частна.

— Бележка — изрече на глас Боби.

На екрана се появи празна страница. Той прочете имената на деветте частни инвестиционни фирми, които бяха замесени. Всичките бяха добре известни и уважавани. Имаше познати във всяка една от тях. За съжаление, моделът, който търсеше, все още не се виждаше. Само една от фирмите участваше в повече от една транзакция.

— Запази. Изпрати в службата.

Астър беше объркан. Знаеше, че присъствието на частни инвестиционни фирми в историята на всички компании не беше съвпадение, но следата свършваше на това място.

Взе докладите и статиите и ги отнесе до бюрото си. Загледа се в реката. В момента беше изморен, изключително неспокоен и уплашен. Представи си как полицията сваля отпечатъците му от вратата на Пенелъпи Еванс. Рано или късно щяха да разберат, че са неговите, и щяха да го повикат на килимчето, за да обясни какво беше търсил в къщата на жената. Не се тревожеше, че може да бъде неправомерно обвинен. Знаеше, че няма как да стане в дългосрочен план. Не притежаваше оръжие. Можеше да докаже, че не е присъствал в момента на смъртта. (Съливан беше неговото алиби.) Нямаше мотив. Но в краткосрочен план щеше да има проблеми. Днес и утре и вдругиден, дните, които бяха критични за оцеляването на „Комсток". Освен това, както Джон Мейнард Кейнс[44] беше казал, в дългосрочен план щеше да е мъртъв.

— „Блумбърг". Международни обменни кръстосани курсове. Юан/долар.

Астър застана пред екрана. Курсът стоеше на същата стойност — 6,175. Позицията все още беше потопена. Мъжът взе една тетрадка и започна да прави списък на инвеститорите, на които можеше да се обади за средства, ако утре някой изпратеше марджин кол[45]. Спря след изреждането на четири имена. Не беше обещаващо начало.

Хвърли тетрадката на бюрото си. Пропусна и тя падна в кошчето за боклук. Тъчдаун, Астър. Наведе се, за да я вдигне и без да иска събори няколко от годишните доклади на пода. Нещо падна от страниците и се приземи на килима. То представляваше небесносиньо листче хартия с тъмносини ръбове. Две думи бяха отпечатани с красив шрифт: Чери Хил.

Астър внимателно прибра докладите, преди да вземе листчето. „Чери Хил" беше името на семейното имение в Ойстър Бей, дома от детството му. Някой беше писал върху него — с красив, женски почерк.

Cassandra99

Преди да помисли какво можеше да означава това, телефонът иззвъня. На дисплея се появиха името и номерът на обаждащия се. „Доналд Констанца. Портиер."

— Телефон — каза Астър. След което отговори: — Слушам, Дон, какво има?

— Има проблем с колата ви. Може ли да слезете долу и да погледнете?

— Какво? Ферарито? Да не се бъзикаш с мен? Минава единадесет.

— Има проблем с колата ви. Може ли да слезете долу и да погледнете?

— Разбрах те още първия път. Веднага идвам.

Астър тръгна да слиза, като преди това взе ключодържателя с черен жребец на жълт фон от едно чекмедже за ключове. Въпросната кола беше „Ферари Дайтона" от 1972 г. Последно струваше повече от 7 милиона долара. Не я караше често в града.

— Асансьор.

Отиде в антрето и зачака. Ако портиерът Дон се обаждаше по това време на нощта за ферарито, значи наистина нещо се беше случило. Държеше колата на отделен паркинг, покрита с брезент през цялото време. Нямаше представа как беше възможно да се случи нещо с нея. Освен ако…

Представи си как Дон взема автомобила за 7 милиона долара, за да се поразкърши, за да полети по набраздените, пълни с дупки улици на Манхатън. Помисли за натоварването върху сменените амортисьори, за изтъркването на гумите, за щетите върху окачването.

Асансьорът пристигна.

Астър пристъпи вътре.

Но кабината я нямаше.

Мъжът се вторачи в бездънната шахта. Единият му крак увисна над бездната и инерцията го повлече напред. Инстинктивно дръпна ръце назад. Изви се в търсене на нещо, каквото и да е, за което да се хване. Ръката му се плъзна по стената. Другата не намери нищо повече от празно пространство.

Тогава видя висящия в мрака кабел.

Хвърли се напред и го хвана с две ръце.

Залюля се напред-назад, но бързо застана на едно място. Опита се да увие крак около него, но не успя. Кабелът не се огъваше. Плъзна се с няколко сантиметра. На стената имаше стълба. Протегна крак. Петата му се удари в нея. Напъха пръстите си и се придърпа по-близо, докато не се хвана с ръце.

Вратите към апартамента му се затвориха.

Мрак.

Астър пусна кабела и се хвана здраво за стълбата. Под него, през покрива на асансьора, който в момента се намираше на приземния етаж, се процеждаше слаба светлина. Някъде в шахтата се задейства машина. Това беше приятното, добре познато бръмчене на изкачваща се кабина. Боби погледна надолу и видя, че слабата светлина се приближава към него, ставаше все по-ясна и по-ярка.

Килна глава назад. Мракът беше непробиваем. Краят на шахтата беше на шестия етаж. Не смяташе, че има достатъчно място за него и асансьора. Единствената му надежда беше да скочи върху издигащата се кабина и да се моли да не бъде премазан.

Асансьорът приближаваше. Вече не звучеше толкова приятно. Започна да му се струва, че към него се движи циркуляр. Намираше се в капан. Можеше само да чака.

Кабината идваше все по-близо и по-близо. Вече я виждаше ясно. Когато го достигна, протегна крак, хвърли се на покрива и се притисна към него, доколкото това беше възможно. Машината продължи да се изкачва нагоре, а Боби усещаше студения бетон около себе си. Светлината от вътрешността на асансьора осветяваше върха на шахтата. Метър и двадесет, деветдесет сантиметра…

Кабината спря.

Астър намери дръжката за излизане в спешни случаи и я вдигна нагоре. Шлюзът неохотно се отвори. Раздвижи се върху покрива на асансьора, спусна крака през отвора и скочи вътре. Натисна бутона за отваряне на вратите и се върна отново в дома си.

Застана неподвижен за момент. Краката му трепереха. Дишаше на пресекулки. Вратите на асансьора се затвориха. Залитна и се подпря на стената. Дишането му бавно се успокои. Изправи се и тръгна към кухнята.

Имаше нужда от питие.