Игра на милиарди

18

Три секунди след като Боби Астър приключи разговора с Пенелъпи Еванс, пристигна препис на обаждането по имейла на техника в Исландия, вече преведен на родния му език и готов за препращане на шефа му в другия край на света. Техникът не прочете преписа. Той не прояввяше интерес към мъжете и жените, които шефът му шпионираше. Хората бяха прекалено много, за да се интересува от тях.

По последни данни сателитът беше настроен да прихваща комуникациите на над 57 000 души. По време на една скучна нощна смяна беше прегледал списъка с имената до телефонните номера. Някои разпознаваше. Други — не. Общо взето, тези имена спадаха към две категории: правителствени служители и корпоративни шефове. Имаше президенти и министър-председатели, сенатори и делегати от почти всяка страна на земното кълбо, включително много от собствената му. Имаше банкери и индустриалци, изпълнителни директори и председатели на корпорации. Имаше адвокати в Берлин и магистрати в България. След час изостави заниманието си. Едно нещо беше ясно. Рано или късно всеки влиятелен човек на планетата намираше място в този списък.

Техникът заработи на клавиатурата и препрати съобщението на личния имейл на шефа си. След като приключи със задълженията си, той се завъртя със стола и се загледа през прозореца. Навън беше средата на деня и слънцето печеше високо в небето. Кристалите в полетата от пемза блестяха като диаманти върху бурно кадифено море. Мъжът обмисли позицията си, работеше сам в този уединен, изолиран ъгъл на света. Постоянно мечтаеше за по-висок пост, за по-добра работа и повече пари. Той беше млад мъж, умен, работеше здраво, подчиняваше се. Всичко беше възможно.

Техникът реши, че и тук е щастлив. Имаше по-важни неща от това да си влиятелен. Не искаше да свърши в този списък. Не искаше някой да го слуша, когато говори с приятелката си.