Игра на милиарди

62

Някой разтресе Алекс и я събуди.

— Госпожице Форца. Извинявам се, че ви безпокоя. Алесандра отвори очи. Пилотът стоеше над нея.

— Да — отвърна тя. — Сигурно съм задрямала. Съжалявам… Колко е часът?

— Малко след девет вечерта нюйоркско време. Три в Лондон. Един човек иска да разговаря с вас. Специален агент Минц. Можете да говорите с него в пилотската кабина. Каза, че е спешно.

Алекс захвърли одеялото и тръгна бързо към кабината. По-мощник-пилотът й подаде слушалки.

— Алекс слуша.

— Бари е. Имам новини, които трябва да научиш веднага. Изглежда нашите стрелци са минали през Мексико Сити миналата вечер.

— Откъде знаеш?

— Тази група е тръгнала от Каракас с чисто нови португалски паспорти, които са били откраднати от посолството в Макао.

— Паспортът на Ламбер също беше португалски.

— Точно. Никога няма да познаеш колко души са.

— Двадесет и трима.

— Бинго. Колкото са картите на града. И не са говорили португалски. Само английски.

— Наясно ли сме къде са в момента?

— Знаем само, че са се качили в два вана и са отпътували нанякъде. Две големи клечки са ги посрещнали. Нийл Донован се опитва да ги локализира в момента, ще се опита да ги изпоти.

— Едва ли ще успее — каза Алекс.

— Оказа се, че си права, шефке.

— За кое? — попита жената.

— За хранителните продукти в къщата на „Уиндърмиър Стрийт". Ако стрелците са стигнали до Мексико Сити миналата вечер, няма причина вече да не са тук.

— Каза ли на Барнс?

— Разбира се.

— И?

— Ще сподели информацията с кмета, полицейския комисар и Държавна сигурност на сутринта. Каза, че се нуждае от повече информация, преди да натисне паникбутона.

— На сутринта? Прекалено късно.

— Алекс?

— Какво?

— Побързай.