Огненото разпятие

100

Стоеше върху плоския покрив на висок блок. Отникъде не се виждаха светлини, сякаш градът бе изоставен от жителите си. Мракът беше хладен, но покривът бе странно топъл. Погледна надолу и видя, че е застанал в центъра на огнен кръг, който се разстилаше към краищата на покрива.

Телефонният звън го изведе със замах от кошмара и Мишената отвори очи. Завивката бе паднала на пода, но при краката му се бе сгушило кучето, което го топлеше. Той стана от леглото, взе телефона си и излезе в коридора. Изслуша съобщението и прошепна:

- Една патрулка да ме вземе.

На вратата се показа жена му Мария. Бе сънена, разчорлена и много секси. Той я целуна и прошепна:

- По служба, слънчице...

Продължи да се облича, но Мария не си лягаше, а го гледаше разтревожено.

- Какво означава да сънуваш пожар? - попита я закачливо. - Да ти пламтят краката, а наоколо да е студено...

Мария само повдигна рамене.

- Означава, че кучето не може да замести юргана - усмихна се той и отново целуна съпругата си.

- Пази се! - прошепна Мария.

Патрулната кола го чакаше на входа. Минаха покрай автомат за кафе и полицаите търпеливо изчакаха, докато комисарят нареди върху машината четири чаши с кафе. Грабна ги и с усилие се пъхна в автомобила. Мълчаха, докато пристигнат в циганската махала. Изгорялата къща се намираше в началото на квартала, но на улицата имаше само една лампа и Мишената трудно се ориентира в обстановката. Бе останала една пожарна кола, около която се суетяха трима пожарникари. Наоколо се шляеха двайсетина мъже от махалата. Никола го видя и се приближи:

- Удавихме го... Вече прибираме шланговете - поясни пожарникарят.

- И сам виждам - промърмори Мишената. - Давай!

- Прилича на битов пожар - започна Никола. - Стара печка на дърва и въглища... Вероятно оттам е започнал...

- Не искам протокол, акт или експертиза - прекъсна го комисарят. - Давай по интуиция!

- Влязох първи...

- Не се и съмнявам... - измърмори полицаят. - Кое е странното, нетипичното в пожара?

- Имай търпение! - спокойно каза пожарникарят. - В коридора видях жена на земята... Не можех да й помогна... Колегите я извадиха, но вече не беше жива.

- Нова жертва? - разсъни се напълно Донов.

- За съжаление... Задушила се е от дима, не е изгоряла. Била е баба на детето...

- А детето?

- Тук е странният момент - продължи Никола. - Детето спеше спокойно в стаята откъм улицата - и той посочи с ръка натам. - Изскочих с него през прозореца, излязох на улицата и го подадох на колегите...

- Не разбрах кое е странното... - промърмори Мишената.

- В стаята, където намерих момичето, нямаше дори дим.

- Огънят не е стигнал дотам... - предположи полицаят.

- Но димът?

- Ти си знаеш...

- Последната картина на Оги бе същата - каза пожарникарят. Аз излизам от пламтяща къща с дете, а отзад се гърчи бабичка...

- Жива илюстрация... Но с труп.

- Оги беше тук - прошепна толкова тихо Никола, че комисарят едва го чу.

- Какво правеше?

- Гледаше пожара, но не беше на себе си.

- Къде е сега? - озърна се Мишената.

- Изчезна.