Огненото разпятие

102

Вонята бе нетърпима, но топлият дъжд след нея бе странно освежаващ. Оги отвори очи и от уплах се дръпна назад. Звярът го последва и отново го лизна по носа. Отново смрад изпълни ноздрите на художника и той тихичко прошепна:

- Не си миеш зъбите, приятел.

Кучето се отдръпна, сякаш обидено от забележката, но после замаха радостно с опашка. Оги претърси джобовете си, но бяха празни.

- Нямам какво да ти дам - каза той и разпери ръце настрани.

Кучето повъртя опашка и седна на метър от него.

Евлоги стана, огледа се, но мястото не му беше познато. Приличаше на ограден склад - имаше наредени стари гуми, дървени трупи, железарии, празни кашони. Бе спал, сгушен между няколко дървени палета, покрити с велпапе.

Той излезе от склада и се озова на шосето, което излизаше извън града. Едва сега успя да се ориентира. Ако тръгнеше по стръмното, щеше да стигне до гробищата. Пътят надолу водеше към града и той се насочи натам. Кучето го последва, но той му се скара:

- На кого оставяш склада, пазачо?

Звярът го разбра, застана на място и отново помаха с опашка.

Хладината на утрото го събуди и Оги започна да си спомня събитията от тази нощ - пожарът, спасеното от Никола дете, мъртвата жена, изнесена на носилка... Този път нямаше илюзията, че е сънувал. Само не знаеше как е попаднал в циганската махала... Спомни си за удара в гърба... Кой го удари? Може някой случаен човек да се е блъснал в него? Но това не обясняваше какво прави той самият на мястото, където избухна пожара... Още му се губеха отделни моменти.

Спомни си, че след пожара тръгна към гробищата. Искаше просто да поседи на гроба на баща си, да си вдъхне сили и да продължи. Вероятно не е успял да изкачи баира и е полегнал на завет в онзи склад.

При първите пожари не помнеше нищо и това го плашеше. После имаше откъслечни моменти, за които се сещаше... Тази нощ не помнеше най-важното - как се е озовал толкова далеч от ателието, за да наблюдава незапочнал още пожар?

Снощи не беше пил алкохол, не беше рисувал, защото веднага заспа... Но защо? Кафето трябваше да го разсъни... А ако Рая е права? Може в кафето да е имало някакво приспивателно или наркотик?

Влетя в ателието, срещна разтревоженото лице на Рая, което светна, когато го зърна. Той я целуна бързешком, огледа се и попита:

- Къде е чашата ми?

- Кафето е още топло, а чашата ти е чиста. Току-що я измих.