Огненото разпятие

76

- Ти какво свърши, докато аз работех като боклукчия? - попита Мишената партньора си.

- Четох фантастични реклами за нашия град - отговори въодушевено Радо.

Комисарят повдигна учудено вежди и продължи:

- Туристическа дестинация ли ще ставаме?

- Да, но на особен вид туризъм...

- Алкохолен - прекъсна го Донов. - Кръчмите в този град са повече от пиячите...

- Не позна - загадъчно продължи младият мъж. - Става въпрос за сатанински туризъм.

- За какво?

- Очакват се тълпи от поклонници на Сатаната...

- Ти не изчете ли писанията на Мецанска? - набра комисарят.

- А откъде мислиш, че знам тези новини?

- Направи резюме на всичко, написано от нея! - нареди той.

- Трудна работа, шефе! Много думи - малко смисъл...

- Дай само фактите!

- Еми... - започна Радо, намръщи се и каза: - Много нежно име, никак не й пасва...

- Не се разсейвай!

- Слушам! - козирува по войнишки младият полицай, преди да продължи: - Еми Месиянска е написала, че горящият човек на „Боаза“ е жертва на сатанинска секта, която върлува из областта...

- Аман от журналистически изгъзици!

- И забележи - Радо погледна шефа си, - Евлоги Аладжов е под влияние на тази секта.

- Кой ще й повярва? - Комисарят изруга на глас.

- Много са възторжените коментари под нейния текст - продължи колегата му.

- Искаш да кажеш, че сатанисти приветстват огнените жертвоприношения?

- Лесно е да се правиш на интересен, когато си анонимен...

- Сигурно и приятелите на Аладжов са сатанисти. Никола Угаров и оня банкер...

- Асен Десподов... - сети се Радо.

- Да ти приличат на обладани от дявола?

- Не съм срещал сатанисти - колебливо изрече младият мъж.

- И аз... - призна си Донов. - Само да ми паднат обаче!

- Не викай дявола! - почука само върху бюрото Радо, защото срещна погледа на шефа си и бързо продължи: - Това дотук е написано за агенция „Пльок“. В другия сайт, който е за езотерични учения, пише съвсем различни неща... За пречистване чрез огън, за гадаене на огън...

- Дрън-дрън, както казваше една позната. Давай само факти!

- Те се повтарят, само интерпретацията им е различна.

- Нищо не научи, така ли? - изненада се Мишената.

- Защо? Научих два нови факта. Първият - картините на Евлоги Аладжов „оживяват“ и изчезват...

- Казах факти! - Мишената погледна накриво партньора си.

- Обяснявам - започна Радо. - Художникът рисува една картина, после нарисуваното наистина се случва...

- Сега разбирам - сети се Донов. - Аладжов е нарисувал как гори Камелия Аврамова и тя наистина пламва...

- В нейния случай пожарът и картината съвпадат по време. Даже картината донякъде изостава от събитието - заключи младият мъж и отново прочете абзаца от репортажа на Еми Месиянска.

- Искаш да кажеш, че Аладжов вижда директорката в пламъци, а едва след това я рисува... - Мишената обърна ситуацията. - Тогава е присъствал на пожара, бил е свидетел - досети се той и дори натърти на последната дума.

- Според думите на художника, казани пред журналистката, той е видял образа на горящата директорка само в съзнанието си - продължи Радо.

- И двамата са луди! - отсече комисарят. - Аладжов рисува виденията си, изповядва се пред Мецанска, а тя записва и разпространява небивалиците.

- Допускам, че дори си измисля факти - каза Радо. - Нямам й доверие...

- Питаш ли мен? - кимна одобрително с глава Мишената. - А Кака Мецана пише ли как изчезват картините?

- Не е ясно - погледна в листите Радо. - Но са откраднати от ателието.

- И ние взехме една - сети се Мишената и надзърна отстрани на бюрото.

- Още е там - отговори му Радо. - Ама и някой друг си взема...

- Ти разбираш ли, че това е сериозен мотив? - погледна го шефът му.

- За палежите ли?

- И за тях... Може някой да пали пожари, за да краде картините.

- А защо просто не ги открадне? - Радо не се съгласи с твърдението на Мишената. - Защо трябва да пали?

- Прав си - бързо се съгласи Донов.

- И още един факт продължи младият полицай. - Скитник горял в двора на ателието.

- Палеж, за който не знам? - Мишената скочи от мястото си. - А скитникът?

- Бил е нарисуван от Евлоги Аладжов, но картината е сред изчезналите.

- Изгорял ли е скитникът? - наблегна на първата дума комисарят.

- Не пише за съдбата му... - озадачи се Радо. - Но е бил облечен в расо.

- Да не е оня, когото зърнахме в ателието? - сети се Мишената.

- Не знам. Ти бързо го изхвърли заедно с...

- Откъде да знам, че ни трябва! - ядоса се на себе си комисарят.

- Защо мислиш, че ни трябва? - провокира го партньорът му.

- Попът, когото търсим, за да затворим кръга.

- За смъртта на Тодор Тодорин ли мислиш? - попита младият полицай.