Огненото разпятие

37

Еми Месиянска се протегна и закачи с ръка нощната лампа, която падна с трясък на земята. Тя се надигна от леглото и ахна, а после сложи ръка на устата си, за да не закрещи от ужас.

Нямаше съмнение - някой я беше отвлякъл. Огледа се - щорите на прозорците бяха спуснати и в стаята бе мрачно като в готическо подземие. И щом е гола, явно похитителят я обладал. Разгледа китките на ръцете си - нямаше белези от връзване, но мускулите на краката я боляха, сякаш я налазва есенен грип.

Еми стана рязко, изчака да отмине световъртежа и на пода съзря разхвърляни дрехите си. Бързо се облече, намери чантата си върху стола, извади телефона, но се поколеба дали да звънне на сто и дванадесет. Щом похитителят е оставил нещата й, значи няма намерение да я задържи насила тук. Защо? Не му ли е допаднала? Първо да избяга, а после ще мисли защо е зарязана насред... леглото.

Тя се приближи на пръсти до вратата, ослуша се и едва тогава отвори. Подаде леко глава и видя отсреща входната врата. Този път се спусна на бегом, дръпна с все сила дръжката, която остана в ръцете й. Обърна се рязко назад, но не видя преследвач. Хвърли бравата и хукна надолу по стълбите.

Излезе на улицата и се извърна назад, за да запомни къщата, ако се наложи да свидетелства. Храмът отсреща й подейства успокояващо и Еми реши да запали свещичка за своето избавление. В притвора я пресрещна Гого Хисарски, който отстъпи крачка назад, когато я видя. После се изкикоти и каза:

- Сега ли излизаш от пещерата?

Еми неволно позаглади с ръка косите си, но не отговори на противния старец. Остави стотинки, грабна свещичката и тръгна към иконостаса. Прекръсти се пред иконата на Богородица с младенеца и едва тогава запали свещта. Пламъчето тръгна колебливо нагоре, но все пак удържа на течението, което ставаше в храма. Тя се вгледа в пламъка, но той бе безмълвен.

Зад гърба й Гого Хисарски прошепна:

- Тази нощ горя домът на Оги.

- Какво? - извърна се назад жената. - А Оги?

- Сигурно го гони махмурлукът!

Еми хукна към изхода и на бегом стигна до ателието. Влетя с цялата си мощ вътре, огледа се, но нямаше следи от скорошен пожар. Оги също беше изчезнал. Ще го чака, когато и да дойде. Чувстваше се виновна пред него. Бе получила послание от отвъдното, а не успя да предотврати трагедията. Снощи не можа да сподели с Оги страховете си, защото Гого Хисарски и Никола Угаров й попречиха. Ако беше разказала пред тях за предупреждението на огъня, можеха да й се присмеят. Тогава художникът нямаше да й повярва и щеше да загине от мъченическа смърт. Важното е, че и без нейното предупреждение е оцелял. Но защо? Вероятно земната му мисия не е приключила и отвъдните сили са оттеглили решението си да го вземат при себе си.

Седна на дивана и се загледа в платното на статива. Не мислеше за себе си, че е толкова злопаметна, но наистина не можеше да прости на Камелия Аврамова. Усети се, че със задоволство наблюдава образа на гърчещата се сред пламъците слаба и някак издължена фигура. Сякаш наблюдаваше дългата сянка на директорката върху мозайката на училищния коридор. Едва не се изсмя на глас - само секунди деляха бившата й приятелка от скока в нищото.

По навик Еми направи няколко снимки с телефона си -можеше да ги увеличи и понякога да си припомня нещастния образ на тази кучка. Наистина Камелия си получи заслуженото!

Еми Месиянска чу плахи стъпки отвън и нетърпеливо се провикна:

- Оги, ти ли си?

Стъпките бавно се отдалечиха, а тя се прилепи от страх към дивана.