Огненото разпятие

127

Доведоха арестувания в стаята за разпити. Прекараният в ареста остатък от нощта не беше се отразил по никакъв начин на убиеца. Той ги погледна насмешливо и отговаряше ясно и отчетливо при снемане на самоличността му.

- Откога разбираш от изкуство? - зададе първия си въпрос комисарят.

- Доскоро изобщо не разбирах, но вече всичко ми е ясно в живописта - със самочувствие отговори арестуваният.

- Кой тогава те насочи към Евлоги Аладжов?

- Професор Димо Чолев е виновен...

- Той ли те накара да натопиш Аладжов? От професионална завист? - изненада се Донов.

Мъжът пред Мишената наведе глава, после погледна ту единия, ту другия полицай, преди да продължи:

- Изкушавам се да замеся и професора - неговата дума срещу моята... Но винаги съм играл „ва банк“. Чолев ми даде идеята, макар че дори не подозира. Редовен клиент е. Един път говореше с някаква засукана мадама от София. Тогава чух професора да казва: „Оги е голям талант, но нали знаеш какви са възможностите в провинцията? Ще угасне ищаха му за рисуване преди да навърши тридесет. Трябва да се подклажда този талант, като огън трябва да гори... Постоянно трябва да слагаш съчки в огъня, за да не изтлее и се превърне в пепел...“ Е, оттам дойде идеята за всичко...

- Професорът не е имал предвид, че някой ще разбере думите му буквално - обади се Радо.

- Момче - обърна се престъпникът към младия мъж. - не съм глупав, че да не схвана същността.

- Ти подклаждаше таланта му, като гореше живи хора? - повиши тон Мишената, обиден и от отношението на арестувания към партньора му.

- До известно време рисуваше според плана, но после нещо се обърка...

- Не искаше да рисува последиците от пожара...

- Не само това намръщи се мъжът. - Показвах му такива прекрасни композиции, а той...

- Какво щеше да спечилиш от картините на един никому неизвестен художник? - прекъсна го комисарят.

- Май не сте чели днешното издание на „Вестникар“...

- А ти как го прочете? - набра Донов.

- Не аз. Надзирателят го четеше... - ухили се престъпникът. - Оги вече е звезда. На първа страница на централен всекидневник.

- Колко негови картини притежавате? - обади се младият полицай.

- Достатъчно - облегна се назад арестуваният. - Днес очаквам да ми купят още няколко... Вие ми отмъкнахте една, защото не успях да я взема от ателието... Еми Месиянска беше вътре и за малко да ме види..

- Ще можеш да се радваш само на една картина. - Мишената се приближи през масата към арестанта и започна да говори тихо, като че споделяше тайна с близък приятел: - Синьо, красиво небе, с бели облачета по него... От време на време прелита птица... А ти гледаш през решетките. - Комисарят завърши с груб тон и набързо последното изречение.

- Не се знае - отвърна нагло арестантът.

- Започни от първия палеж! - нареди му Донов и поясни: - Когато направи фойервейк в двора на ателието...

Радо усети грешката на шефа си, но вече не можеше да я поправи. Арестуваният също я забеляза, ухили се и започна:

- Онзи скитник беше занесъл една бутилка в попската къща... Когато се върна да си пийне, преди да се просне върху матрака...

- Ти вече беше сложил GBL вътре...

- Открили сте наркотика в склада - разбра подпалвачът.

- Давай нататък!

- Замъкнах стареца в двора... После драснах клечката и пиротехническите ефекти избухнаха. - Мъжът се засмя. - Оги гледаше толкова замаяно! Приличаше на недорасло хлапе, което се прехласва по фокусите на пътуващ циркаджия.

- Защо Евлоги Аладжов мисли, че е изгорил гази картина? - сети се Радо.

- Същата нощ го бях надрусал леко и го изведох навън... Просто пробвах... После подпалих в двора на ателието едно нескопосано платно на негов колега... Оги тръгна към огъня, едва го дръпнах от пламъците... Как няма да мисли, че той е изгорил „Огнен сън“? - ухили се подпалвачът.

- А преди това открадна химикалите от училището... - припомни му Донов.

- Какво толкова? - сви рамене арестантът. Беше лесен начин да се снабдя с необходимите материали.

- Защо излязохте през прозореца на първия етаж, а не през отключената врата на училището? - сети се Радо Ангелов.

- Момче - обърна се към него престъпникът, - как ме виждаш да скачам през прозорец? Естествено, че излязох през парадния вход.

- Как си отключи? - попита този път Мишената.

- Намерих си шперц. Лесна работа е!

- А прозореца? - настоя младият полицай.

- Просто го отворих. Щяха да помислят, че кражбата е дело на ученик.

- Ти откъде имаш толкова познания по химия? - повиши тон Мишената, ядосан повече на себе си за този очебиен пропуск, отколкото на мъжа срещу него.

Този път престъпникът не успя да прикрие изненадата си:

- Вие сте ме заловили случайно... Дори не съм бил заподозрян!

- Ти си мислиш така - напери се комисарят, но знаеше, че подпалвачът е прав.

- Тогава защо не знаете, че съм инженер-химик? Завършил съм в Бургас, работих в Нефтохима...

- Ти каза, че... - започна Мишената.

- Това също е вярно - прекъсна го високомерно мъжът. - Преди години бях от първите съкратени в комбината... Така ми се искаше да драсна клечката на целия петрол там! Огнено море на фона на тъмносини вълни и светъл хоризонт разсмя се той.