Огненото разпятие

47

Никола Угаров отвори вратата на ателието и застана на прага. Оги не му обърна внимание съсредоточено наблюдаваше как пламъците изкривяват хартията, докато я погълнат напълно. Във въздуха полетяха черни лястовички - миниатюрни и нежни. Летежът им бе бавен и те с лекота се приземяваха на пода. Когато хартията докосна пръстите му, Оги потопи остатъка от листа в буркан с вода.

- Ще подпалиш всичко - отбеляза недоволно пожарникарят.

- Няма - отговори Оги.

- Дай ми ключа за вас! Днес ще идват майстори.

- Не знам къде е - поопипа джобовете си Оги. Виж на масата.

- Ти виж! - повиши тон Никола. И по-бързо, защото съм избягал от работа!

Оги стана и започна да търси по масата, като разместваше гърнета, кутии с бои, шпакли, шишета. Един буркан падна на земята и се строши. Приятелят му не се сдържа, влезе в ателието и се заоглежда. Откри ключовете до котлона и ги взе.

- Намерих ги обърна се той и едва сега видя, че стативът е празен. - Къде е Камелия?

- Полицаите взеха платното - отвърна Оги.

- Защо?

- За доказателство.

- Доказателство за какво? - ядоса се пожарникарят. - Да не мислят, че ти си я подпалил?

- Не знам - художникът наведе глава.

- Оги, тревожа се за теб - приближи се към него приятелят му. - Възможно ли е наистина ти да си го направил?

- Не знам - повтори несигурно той. - Аз я видях в пламъци...

- Но в главата си, нали?

- Да - по-уверено изрече Оги.

- Ще се обадя на Мишената. - Никола извади телефона си.

- Недей! - умолително каза Оги. - Тя не беше хубава...

- Знам, че Камелия е грозница!

- Аз говоря за картината - изненадано го погледна Оги. - Не се получи... Пламъците бяха твърде декоративни, нямаше живинка в тях... Позата на жената...

- Не ми пука за картината! - прекъсна го пожарникарят. - Не разбираш ли, че си заподозрян? - извика той.

- Мисля, че е грешка - тихо отвърна приятелят му.

- Сигурен ли си?

Оги само вдигна рамене. Никола Угаров тръгна към вратата и се сети:

- Забравих най-важното! Асен ми каза, че се е продала една картина от изложбата.

- Само една? - разочаровано попита Оги.

- Не е малко ще покрие част от разходите по ремонта - отговори Никола Угаров. - И да отидеш още днес да изтеглиш парите от банката! Трябва да дам аванс на майсторите.

Оги взе лист хартия, намачка го и преди да поднесе запалката към него, Никола изкрещя:

- Престани да палиш!

- Не мога да спра - тъжно изрече художникът.