Огненото разпятие

108

- Всички ме изоставиха... - тихо каза Оги.

- Аз съм тук - притисна се Рая към него.

Художникът не реагира, а продължи:

- Мама замина при сестра ми в София, защото някак усети, че аз съм виновен за пожара... Разочаровах я...

- Тя ще ти прости - погали го по косите Рая.

- Толкова съм нескопосан! - произнесе Оги. - Не ме бива за никаква къщна работа!

- Дори и за боядисване на стените ли? - усмихна се момичето.

- Не съм пробвал... - отговори смутено приятелят й. - Не знам как да поправя кранчето на чешмата, ако тече... Не мога да сменя бушона, ако изгърми... Само съм гледал как се лепят тапети...

- Има майстори за тази цел.

- Не знам дори къде се плащат сметките... - продължи Оги.

- И аз - нехайно изрече момичето. - Но не ми пука!

- Приятелите ми от детството ме зарязаха...

- Защото не вярват в теб - някак обидено каза тя.

- Не - поклати глава художникът. - Отчаяха се от мен, защото съм неудачник. Те ми помагат, а аз ги паля...

- Глупости! Не си неудачник! - повиши глас момичето. Ти си в началото на своя успех. Чакат те още изложби, ще получиш дори награди...

- Не искам награди.

- Добре - съгласи се Рая. Ще получиш признание. Става ли?

- На Гого и Еми не мога да се сърдя... - продължи Оги, без да отговори на въпроса й. - Симпатични са и двамата, въпреки че отскоро ги познавам... А ако аз съм виновен за страданията им, ще проклинат деня, в който са пристъпили прага на това ателие...

- Прекалено драматично! - плесна с ръце момичето, пресрещна нещастния поглед на приятеля си и допълни със сериозен тон: - Когато истината излезе наяве, ще ти простят... Всички ще ти простят...

- Ако се убедя, че аз съм виновен, ще се самоубия! - убедено изрече художникът.

- Не говори глупости! - изкрещя Рая.

- Само така ще убия чудовището в мен... Не разбираш ли? - погледна я отчаяно Оги. - Не заслужавам да живея!

- Престани да се самосъжаляваш! - тропна с крак момичето. - Това не са мъжки приказки! Дори бабинка не нарежда така на погребение...

- И теб разочаровах сега...

- Все още не си - каза момичето и отвори вратата на ателието.

- И ти ли ме оставяш? - отчаяно попита Оги.

- Заслужаваш да ти отговоря утвърдително - усмихна се Рая. - Но аз съм добричка... Отивам до магазина и когато се върна...

- Ще се върнеш ли?

- Няма лесно да се отървеш от мен! - отвърна тя.

- Искаш ли да останеш при мен тази нощ? - неочаквано и за себе си попита Оги.

- Наистина ли го искаш?

- Да.

- Само да се обадя на бабинка...

- Колко нежно го казваш изрече художникът. - Бабинка...

- Защото бабинка го заслужава - сериозно каза момичето.

- Целуни ме на тръгване.

Рая се върна назад, а Оги се изправи. Започнаха трескаво да се целуват като хора, на които им предстои дълга раздяла. Тя първа се отдръпна и му прошепна:

- Аз никога няма да те предам!

- Вярвам ти.

Преди да отвори вратата, Рая се спря и разпореди:

- Искам романтична вечеря.

- Имаше някъде свещи... - Оги се завъртя около масата. - Ще ги открия!

Тя му изпрати въздушна целувка и излезе.