Огненото разпятие

27

Асен Десподов отвори със замах вратата на ателието. Оги го нямаше, но скитникът от онзи ден ровеше в ъгъла, където бяха недовършените платна.

- Къде е Оги? - попита Асен.

Старецът рязко се извъртя, погледна начумерено банкера и отговори:

- Не знам.

- А кой те пусна тук?

- Наминах и... Беше отключено.

- Какво търсиш? - с рязък тон продължи Асен.

- Ти да не си полицай? Много въпроси задаваш - ядоса се на свой ред Гого Хисарски и продължи да прехвърля рамките.

- Защо ровиш там?

- Търся си портрета.

- От „Огнен сън“ ли? - досети се Асен.

- От онази картина, дето съм забутан в ъгъла - отговори старецът. - Оги каза, че храстът в двора е пламнал, а аз съм лежал в ниското... Май и ти си бил там. - погледна го с очакване Гого.

- Не съм. Дори не знам за какво говориш.

- Казах му аз, че е сънувал! - оживи се старецът. - А Оги вика, че съм щял да изгоря! А ти си ме спасил.

- Може ти да си сънувал.

- Не съм - поклати отривисто глава Гого Хисарски. - Но картината я няма.

- Какво говориш? - разтревожи се банкерът.

Той избута скитника настрани и също започна да прехвърля рамките. После огледа ателието, надникна дори зад дивана, но не откри „Огнен сън“.

- Изчезнала е - заключи банкерът. - Сигурно някой я е откраднал и впери поглед в стареца.

- Няма да ме уплашиш! Не съм крадец! - повиши тон възрастният мъж и бързо добави: - Защо ще я търся тогава?

- Откъде да знам! - отчаяно произнесе Асен.

- Ценна ли е? - кротко попита Гого.

- Цената е без значение.

- Ами като е все отключено - отбеляза Гого Хисарски, - ще крадат, я!

Почука се плахо и Асен машинално отговори:

- Влез.

Вратата се отвори докрай и вътре пристъпи колебливо Еми Месиянска. Бе облечена в яркожълт шлифер, върху който бе заметнат плътен шал с фигури на есенни листа. Огромни дървени обеци във формата на маргарити се гушеха из гънките на шала. Очите на жената бяха обградени от тежък грим с леко удължени настрани линии.

- Василиса Прекрасна! - с възхита отбеляза Гого Хисарски и пристъпи към жената.

Еми Месиянска не отрази комплимента, погледна към Асен и попита:

- Вие ли сте Оги Аладжов?

- Не - отговори бързо банкерът. - А вие сте...

- Еми Месиянска - отвърна тя и леко вдигна брадичката си нагоре.

- Седнете покани я Гого Хисарски и придърпа към вратата единствения стол.

- Чакай! - спря го с жест Асен Десподов. - По какъв повод сте тук? - попита той жената.

- Ще кажа единствено на Оги Аладжов - отвърна с царствен тон Еми Месиянска, направи три крачки и седна на дивана.