Огненото разпятие

68

Чу тихи стъпки и разбра, че е Рая. Отвори вратата на ателието и я прегърна още на прага. Тя се сгуши доверчиво в прегръдката му, а после потърси устните му. Опияняваща целувка, която го разтърси целият. Тялото му пламна и той се прилепи към хладната кожа на момичето.

- Гориш - прошепна Рая.

- От любов - отвърна той и беше искрен.

- Но ти наистина гориш - отдръпна се тя от него.

- Ще се излекувам - каза Оги и допълни: - Знаеш ли как?

- С любов и аспирин - засмя се Рая.

- Откъде знаеш? - изненада се той.

- Каза ни в училище - отвърна момичето и допълни: - Няколко пъти даже...

- Винаги, когато съм болен, се сещам...

Момичето обхвана лицето му с нежните си длани и продължи:

- Оги, имаш температура.

- Сигурно съм изстинал - потръпна той.

- Излиза ли снощи? - с ревнива нотка в гласа попита Рая.

- Не знам.

- Как да не знаеш? - озадачи се тя.

- Не помня да съм излизал - отговори замислено мъжът и седна на дивана.

Рая се сгуши до него и попита:

- Много ли пи?

- Изобщо не съм пил алкохол - поклати глава художникът. - Пих само от сока, който донесе вчера.

- А да си се напушил? Да си бил надрусан?

- Изживях отдавна този период - сериозно отговори Оги. - Ако нямаш въображение, нищо не може да ти помогне.

- Но как така не помниш дали си излизал, или не си? -повиши глас момичето.

- Сложно е... - замисли се Оги. - Една позната мисли, че насън пътувам през световете... Сън и реалност се сливат и аз не знам какви ги върша.

- Какво си направил тази нощ? - загрижено попита Рая.

- Не помня нищо - отговори художникът. Но се събудих на една пейка до пощата.

- Странно - замисли се Рая.

- От студ се събудих - продължи Оги. - Нямам идея как съм се озовал там... Вярваш ли ми?

- Затова гориш отбеляза момичето, без да отговори пряко на въпроса му. - А какво сънува?

- Глупости! - махна с ръка мъжът.

- Не са глупости! - убедено каза тя. - Ако си спомниш съня, може да открием какво точно се е случило.

- Не съм се разхождал насън - отрече Оги.

- Но си го правил, щом си се събудил другаде...

- Как е станало тогава? - отчаяно произнесе художникът.

- В съня си ходи ли някъде? - попита го Рая.

- Не - бързо отговори той. После продължи: - Сънувах една грозна картина, която аз бих я нарисувал много по-добре...

- Какво представляваше?

- Дебела жена се къпе в банята.. - притвори очи Оги. - Нещо смесено между Реноар и Рубенс... Дразнещо злато наоколо с гръцки мотиви... Кич отвсякъде! - Той отвори очите си, погледна я закачливо и каза: - Имаше и нещо интересно в съня - изведнъж водата започна да гори.

- Невероятно въображение имаш!

Рая възторжено го целуна и продължи:

- Но сънят ти не ни помага...

- Казах ти, че са глупости! - усмихна се Оги и я притисна към себе си. - Първият път обаче не беше така...

- Разкажи ми - примоли му се тя.

- В нощта, когато изгоря дома ни...

- Не знаех. Кога стана?

- Преди няколко дни... В онази нощ сънувах „Семейната тайна“... А на другия ден разбрах, че по необяснима причина мама е седяла на пейката, докато прозорецът е пламтял... Точно както е в картината!

- А баща ти?

- Почина преди пет години... - Художникът наведе надолу глава и помълча, преди да продължи: Но там, където трябваше да бъде той, намерих обгорения му костюм. Картината, сънят и реалността се сляха. Не, не е точно... - Той погледна момичето. - Реалността уби красивия спомен... Черни мазки затриха огъня на любовта им... Грозно, зловещо, плашещо...

- Оги, това не ми харесва.

- Може да съм луд - прошепна той.

- Не си - притисна се към него Рая.

- Може да съм луд - повтори художникът. - Но ми се струва, че някой дорисува картините ми, иска да станат черни, грозни...

- Без светлина в мрака.

- И без надежда за утре...

Повториха думите, които бяха изрекли, наблюдавайки залеза, а после се притиснаха един към друг.