Огненото разпятие

62

Този път Никола Угаров и Гого Хисарски се засякоха пред ателието.

- Да нямаме среща? - недоволно изрече пожарникарят.

Старецът не отговори, но отстъпи пред едрия мъжага.

Никола съзря найлоновата торбичка в ръцете му и попита:

- Бира има ли?

- На градския фонтан - отговори възрастният мъж и този път заситни бързо към ателието, за да се спаси от евентуалния гняв на пожарникаря.

Никола гръмко се разсмя, настигна стареца и го потупа по рамо.

- Добър отговор за авантаджии...

Оги беше сам в ателието и рисуваше. Гого Хисарски подуши въздуха и каза:

- Кьорпето ли е идвало, или Василиса Прекрасна?

- Какво? - не разбра художникът.

- Мирише на разгонена кучка.

- Как разбра? - попита Никола.

- От парфюма на разгонената самка - самодоволно изрече Гого. - Не го ли усещате и вие?

Никола и Оги само се спогледаха.

- Млади сте, затова...

Старецът извади от торбата бира, салам и хляб и ги нареди върху стола. Никола отвори бирата и пи направо от бутилката.

- Умирам от жажда - оправда се той. Погледна приятеля си и попита: - Нещо ново при теб?

- Тайна - отвърна усмихнато Оги.

- Кьорпето е - заключи Гого Хисарски. Отпи от бирата, погледна Никола и ахна: - Да не те е млатил ревнив съпруг?

- Щях да го понеса, ако беше така... - отвърна пожарникарят и поопипа цицината на челото си.

- Какво стана? - Дори Оги се обърна към тях.

- Ти не искаш ли бира? - попита го Гого.

- Не ми се пие - отговори художникът.

- Днес имаше сигнал за коте - започна Никола. - Мяукало от два дни на покрива, подлудило квартала...

- Ти не си ли пожарникар? - намеси се възрастният мъж.

- Защо питаш, като знаеш?

- Да извикат ветеринар, защо викат теб?

- И аз на това винаги съм се чудил - усмихна се Никола. - Колегите вдигат стълбата, аз се катеря по нея до третия етаж... Там видяхме, че прозорецът е отворен. И изведнъж... - Той спря и отпи нарочно дълга глътка.

- Ще се задавиш - подметна старецът и започна нервно да тактува с крак.

- Представете си го... - започна отново пожарникарят. - Една баба мие чиниите и внезапно се появявам аз на път за покрива...

- С какво те удари? - нетърпеливо попита Гого Хисарски.

- С тигана - погледна го Никола, изненадан, че старецът веднага разгада ситуацията. Проклетосваше ме и ме налагаше...

- И после? - през смях попита Оги.

- Замалко да се изтърся долу. Изобщо не очаквах нападението.

- А котето? - сети се Гого.

- Друг колега ме замести.

- Това трябва да се нарисува - подметна Гого, но за всеки случай се отдръпна от Никола.

- За да ми напомня за днешния резил ли? - начумери се пожарникарят.

Замълчаха и отпиваха.

- Ти откъде имаш пари? - Никола изведнъж попита стареца.

- Да не си от данъчните, че да ме разпитваш? - наежи се възрастният мъж.

- И полицаите могат да довтасат.

- Не ме плаши - ядоса се Гого Хисарски. - Ако се наложи, ще отговарям.

- Всяка вечер се мъкнеш тук... - напомни му Никола.

- И ти - не му остана длъжен скитникът.

- Носиш ядене и пиене... Откъде пари?

- Не се карайте - обади се Оги, погледна стареца и допълни: - Отговори му!

- Заради теб ще го направя - махна с ръка Гого. - Да не мислите, че цял живот съм пътник?

- Да не би да си работил? - с ироничен тон попита Никола и посочи към дългите пръсти на скитника. - Приличат на крадливи куки.

- А може да са ръце на убиец - отвърна старецът и сърдито млъкна.