Огненото разпятие

60

Радо Ангелов внимателно огледа обстановката, дори надникна зад оградата, за да прецени откъде се вижда дворът на Тодорини. От едната страна имаше стара триетажна кооперация, чиито стени бяха посивели от времето. Отдясно дворът граничеше с огромен пететажен калкан на наскоро изградена постройка. Тясната част на терасите й се подаваха извън калкана и съществуваше възможност, макар и минимална, да се наблюдава отгоре двора на Тодорини.

Ако трябваше да обиколи всички апартаменти наоколо, нямаше да му стигне един ден. С периферното си зрение Радо улови движение в старата кооперация. На втория етаж млада жена прибираше прането. Терасата на жилището се надвесваше над пристройката в двора на Тодорини. Полицаят хлътна в кооперацията и на втората площадка отляво видя стара, масивна врата и табелка с имената на собствениците -„Рени и Дончо Моневи“. Натисна продължително звънеца, но отвътре не се чу шум. Радо изчака малко и отново позвъни. Този път вратата леко се открехна, защото веригата не бе махната. Той промуши удостоверението си, за да може жената да го прочете.

- Да не е станало нещо с мъжа ми? - разтревожено попита тя и се показа.

Рени бе около тридесетгодишна, облечена в поизносен халат, разчорлена и без грим. Под лявото й око имаше синина с жълтеникави оттенъци.

- Не - отговори бързо младият полицай. - Искам да ви задам няколко въпроса.

- Какво е направил? - измънка жената.

- Не става въпрос за мъжа ви - каза Радо. - Отнася се за съседите ви...

- Не ги познавам - и тя понечи да затвори вратата.

Радо постави крака си в пролуката и я спря.

- Става въпрос за дядото, който живее в пристройката под вас.

- Не го познавам.

- Но сте го виждали по двора, нали?

- Скоро не съм...

- Предполагам - отговори Радо, защото не искаше да я плаши. - А кой ходи при стареца?

- Синът му - този път бързо отговори Рени Монева. Снахата и внуците не се сещат за него.

- А някой друг да го посещава? Да се е карал с някого старецът?

- Не съм видяла... - замислено произнесе тя.

- А какво видяхте? - хвана се за думите й Радо.

- Един поп.

- Поп или монах? - опита се да уточни полицаят.

- Не правя разлика - отвърна Рени. - Беше облечен в черни дрехи.

- Кога идва попът?

- Два пъти само го видях.

- Преди старецът да изчезне ли? - продължи Радо.

- Да.

- Как изглеждаше попът?

- На мръкнало беше - замисли се жената. - Не го огледах, защото бързах да прибера прането.

- Висок или нисък? Тънък или дебел?

- Не помня - притеснено изрече Рени. - Отгоре хората изглеждат ниски и дебели...

- Дълго ли стоя попът при дядото?

- Не знам - припряно отговори Рени. - Вижте, трябва да затварям...

- Искам само да погледна през терасата ви - настоятелно изрече Радо.

- He! - уплашено извика жената и натисна вратата, за да я затвори.

- Водя полицейско разследване. - Полицаят промени тона си и не се дръпна от вратата.

- Мъжът ми всеки момент ще се върне - разтрепера се Рени. - Не ме вкарвайте в беля! Моля ви! - проплака тя.

- Ревнив ли е?

- Разбира се - със сълзи на очи изрече Рени Монева. - Нали ме обича?

- И ви бие от любов - погнусено каза Радо, отдръпна се и тръгна надолу.