Огненото разпятие

96

Оги изпрати Рая до училището, прекоси отново улицата, за да помисли тя, че отива в психодиспансера, после кривна между блоковете и се прибра в ателието. Не му се рисуваше и полегна на дивана...

Събуди се стреснат, но не помнеше какво е сънувал. Навън бе притъмняло от разлятия по небето черен туш. Светлите петна пробиваха през чернотата, но с лекота й отстъпваха място и се оттегляха настрани, докато се загубят на хоризонта. После навсякъде стана равен тон от тъмносиво и тогава заваля. Дъждът му шепнеше кротко и упорито, но монотонният му глас искаше отново да го приспи. Не искаше да сънува...

Затова Оги облече якето си и излезе на улицата. Трябваше да поговори с Асен, въпреки че с приятелството им май бе приключено след пожара в банката.

Асен отвори вратата, но не го покани вътре. Просто седеше и го гледаше.

- Знам, че не можеш да ми простиш - започна Оги, - но няма с кого да поговоря...

- За пожара в банката ли?

- Нямам такава картина... За Еми нямам дори скица... Не мога да рисувам моделите на Реноар или Рубенс... - изговори набързо художникът.

- Да не си подпалил Никола? - прекъсна го отново Асен, защото се сети за разказа на приятеля си, че Оги го рисува как излиза от пожар.

- Не съм - измънка той. - Искам да поговорим за картините...

- Виждал съм само „Огнен сън“ каза банкерът. - Не мога да ти помогна.

- Виж.... - умолително го погледна Оги. - Спомни си „Огнен сън“...

- Нали я снимах - с досада изрече приятелят му.

- А когато стана пожара със скитника, помислихте, че е... - Оги не можа да намери точните думи и млъкна.

- Визуализация на картината - помогна му Асен.

- Да - преглътна Оги. - Но не беше така... Горящият храст...

- Нямаше горящ храст на платното - поправи го банкерът.

- После го дорисувах, затова не си го видял - обясни художникът. - Всъщност тогава помислих, че някой ми показва как трябва да изглежда картината...

- А после? - нетърпеливо попита банкерът.

- Само че светлината от храста изчезна бързо. Остана само чернота - обгорял храст, човек, сгърчен на земята... -Оги дори притвори очи. - Грозно, мрачно, графично...

- По-бързо, ако обичаш - изрече Асен и погледна навътре към апартамента.

- При „Семейната тайна“ стана същото - продължи Оги. - Някой искаше да видя мрачния край на една любов - черни рамки, черния костюм на баща ми, сиви от дим стени...

- Не съм видял платното и не мога да коментирам - с досада изрече банкерът.

- Не разбираш ли? - отчаяно изрече Оги. Някой иска да рисувам мрака.

- Дяволът ли? - иронично попита Асен.

- Той се нарича и Луцифер...

- Но светлината, която носи, е от ада прекъсна го банкерът.

Оги наведе надолу глава. Асен продължи:

- Да не искаш да кажеш, че някой пали пожари, за да рисуваш последиците от тях?

- Да.

- Но ти първо си нарисувал огъня...

- Да.

- Пожарът унищожава твоите образи и ги заменя с други - досети се банкерът.

- Черни, сиви, мрачни... Цветовете са изчезнали от този свят... - промълви художникът, а после допълни: - Но не винаги става по този начин...

Асен се замисли и подхвърли:

- А ако някой иска от теб да сътвориш диптих?

- Диптих? - учуди се Оги. - Дори не съм се сещал... Първата картина е огънят, а втората...

- След огъня...

- Депресиращо е - поклати глава художникът. - Не мога да рисувам в мрачна тоналност...

- Аз знам - отговори сериозно Асен, - но явно подпалвачът не те познава.