Огненото разпятие

31

Върви в мрака без посока. Небето и земята са се слели в черна, лепкава каша. Не може да различи дори силуетите на къщите, плътно прилепнали към нощния фон. Трудно поема дъх, краката му са отмалели, сякаш е пробягал километри, очите му са замъглени, но няма сили да вдигне ръцете си до тях, за да премахне мъглата пред зениците си. Неведома сила го подбутва напред и не му позволява да се изгуби в тъмнилото.

Знае, че огънят е наблизо, но все още не може да определи точното му място. И затова върви, но някак насила - като за необходима, но нежелана среща. Тази нощ не иска да влиза в огъня, страхува се от пламъците и образите, които може да види в тях. Но продължава да върви. С всяка крачка се чувства все по-възбуден и това го изненадва, защото не отива на уговорена любовна среща, а само да зърне пламъците.

- Внезапно огромен оранжев правоъгълник се появява отляво, но не го заслепява и не го очарова. До голяма степен изглежда познат, дори странно близък. Застива в очакване под него, но светлината не излиза от правоъгълната рамка.

- Не е огън, а светещ прозорец - единственият в мрака. Разочарован, извръща поглед от светлината и едва тогава съзира фигурата, приседнала в нощната тъма. Не трябва да е тук, не трябва...