Огненото разпятие

67

Мишената видя колегата си отдалеч и пусна стотинки в автомата.

- Докладвай! - каза той, когато Радо го наближи.

- Чакай да си изпия първото кафе!

- Няма време, юнако - отвърна комисарят и се подпря на машината.

- Нещо ново ли е станало? - отвърна поглед от чашката Радо и погледна шефа си.

- Знае ли човек.... - промърмори любимата си реплика Мишената, преди да продължи: - Като ловджийски гончета сме. Тръгнем по една диря, тя се преплете с друга... Тръгнем по втората, тя ни връща към първата, а през това време излиза трета... И какъв е резултатът?

- Нова диря.

- Така - съгласи се комисарят. - А ние ставаме бездомни гончета, защото нюхът ни е изчезнал.

- Важното е стопанинът да не ни приспи...

Двамата се спогледаха и дигнаха показалец нагоре, където се намираха началническите кабинети на полицията.

- Докладвай!

- Нова диря - започна Радо. - Един поп или монах е посещавал Тодор Тодорин поне два пъти преди смъртта му.

- Интересно...

- Информацията е получена само от едно лице обаче... Няма потвърждение.

- Кое е това лице? - попита Мишената.

- Рени Монева, измъчена от домашно насилие млада жена. Затворена по цял ден вкъщи, не смее да открехне дори вратата...

- Значи наблюдава през прозореца - предположи комисарят.

- Терасата - уточни Радо.

- Търсим поп, така ли?

- Сещам се за един... - загадъчно започна младият мъж, но не продължи.

- В ателието на художника мернахме подобен образ - разбра го веднага Донов. Удари с юмрук по автомата за кафе и продължи по-спокойно: - Май всички дири водят към Евлоги Аладжов.

- Въртят се около него - поправи го колегата му.

- Никоя диря не сочи директно художника като виновен в престъпление.

- Забравяш изявленията на Камелия Аврамова - припомни му Радо.

- Приличат ми на заклинания, идващи от отмъстителна жена - промърмори шефът му.

- Защото не е получила желаното от очаквания обект?

- Как се връзва попът с идеята за доброволна смърт? - Мишената рязко смени посоката на разговора.

- Никак. Християнството отрича както убийството, така и самоубийството... Поне това знам...

Комисарят помълча малко и каза:

- Човек има доверие на свещеника си.

- Ако е вярващ...

- От предсмъртната записка личи, че Тодор Тодорин е вярващ.

- Как си го представяш? - попита младият мъж. - Християнски свещеник да иска от един умиращ човек да стане горяща факла...

- На разпятие прилича... - Този път комисарят поправи Радо. После повиши тон: - Абе! Я си спомни как оня от Стария завет щял да заколи сина си, за да докаже вярата си! Ами горенето на вещици през Средновековието!

- Не се карай на момчето! - мина покрай тях един колега. - Младо е, ще се научи! - и влезе в областната дирекция.

- Момчето знае повече от теб! - развика се Мишената. - Кой беше? - обърна се той към Радо, защото автоматът закриваше входната врата.

- Шефът - едва прошепна младият полицай.

- Прав съм бил тогава - засмя се комисарят. - Докъде бяхме стигнали?

- Средновековните клади - подсети го партньорът му.

- Пу! - Мишената изруга на висок глас. - Тоя пухляк ми спря мисълта! - И както държеше чашката с кафе, насочи показалеца си право напред.

- Не го застрелвай! - разбра го Радо. Да се върнем на попа.

- Не! Да вървим в болницата!

- Пак ли при Камелия Първа? - изненада се младият полицай.

- Не, при Румяна Тончева.

- Горяла ли е тази нощ?

- Не тя - водата във ваната е пламнала.

- Какво? Няма как да стане! - засмя се Радо.

- Защото още не си видял всички фокуси на Гатев!