Огненото разпятие

71

- Какво казаха лекарите? - нервно попита Мишената и подаде на Радо баничка.

- Румяна, пардон, Еми Месиянска се е изгорила със сода каустик.

- Дето се използва за отпушване на канали?

- Аха - успя да каже Радо, който тъкмо бе захапал баничката.

- А пламъците бушуват единствено във воднистия й мозък - ядно изрече комисарят. - Да го пишем битов инцидент, а?

- Не.

- Защо?

Радо не отговори, защото устата му бе пълна, и затова Мишената продължи да разсъждава на глас:

- Заради Аладжов, нали?

Партньорът му само кимна.

- Ако кака Мецана е перкенде, как да й повярваш, че е видяла художника на прозореца? - продължи Мишената.

- Има само един начин - успя да каже младият полицай и разпери пръсти.

- Ако има негови отпечатъци - разбра го веднага шефът му. - Ами ако само се е зверил през стъклото?

- Може да се е подпрял на рамката - спокойно каза Радо, който бе свършил със закуската. - И още нещо има...

- Какво?

- Как се е появила содата каустик във ваната?

- Вероятно е объркала шишето за шампоан с това на сода каустик.

- Не вярвам - отговори Радо. - Различни са и по размери, и по качество, и по цвят..

- Спри да изброяваш! - прекъсна го шефът му. - Аз също не вярвам, че е грешка от страна на жената.

- Защо водата е станала тъмночервена? - продължи да се пита младият полицай.

- Викай експертите! - нареди Мишената.

Радо набра номера на криминалистичната лаборатория и докато чакаше да му дигнат, попита:

- Кого по-точно ще вземем?

- Гатев и Косев - отговори бързо Мишената, а после добави: - Да дойде и Тенев да нащрака малко снимков материал.

Марин Косев бе експерт по дактилоскопия, а Иван Тенев бе полицейският фотограф.

Радо свърши разговора с колегите и едва тогава се сети:

- А имаме ли заповед?

Имаме разрешение от Емми- отговори комисарят, като удължаваше звука „м“ и показа връзка с ключове.

- Кога успя?

- Докато ти разговаряше с докторите.

- Шефе, ако твоята Мария научи, че имаш ключове от дома на друга жена...

- Ще ме обеси на ключодържателя си - засмя се Мишената.

Тръгнаха да пресичат улицата.

- Еми Месиянска ти пасва - изрече неочаквано Радо.

Шефът му се спря на средата на уличното платно, погледна го накриво, а после обидено каза:

- Няма да се обиждаме на акъл!

- Имах предвид ръст и килограми - оправда се веднага колегата му.

- Аз си падам по миньончета - ухили се веднага комисарят. - Ако ме отрежеш с десет сантиметра и стопиш около двайсетина килограма от мазнините ми, ще получиш Емми.

- Не я искам! - Радо направи привидно ужасена физиономия.

- И тя теб.

- И ти ли го усети? - изненада се младият мъж.

- Не е толкова сложно - отговори Мишената. - Затова при необходимост ти ще разговоряш с Емми.

- Разчитай на мен, шефе - отново се разсмя младият мъж. - Ще ти пазя гърба - ентусиазирано изрече той и тихо добави: - от чужди жени...

- Чакат ни вече.

Комисарят посочи с ръка входа на полицията, където се бяха строили тримата експерти. Натовариха се на служебния опел астра и след седем минути се изсипаха пред дома на журналистката, който се намираше близо до градските гробища. Мишената нареди:

- Косев, иди отзад и снеми отпечатъци от прозореца на банята.

- Как ще разбера кой е?

- Някой от нас ще ти помаха отвътре отговори комисарят. - Ванка, - обърна се той към фотографа, - ще те пуснем първи в банята. Щракай, но не пипай!

- Знам - отвърна фотографът.

Типична провинциална къща с коридор и по две стаи отстрани, строена най-късно през седемдесетте години на миналия век. Първата стая отляво беше кухнята. Мишената я огледа и промърмори:

- Китна селска градинка.

Радо също надникна вътре и после попита шефа си:

- Заради жълтите перденца с къдрички ли?

- Заради тях, заради оранжевия губер с червени и сини възглавнички...

- И зеления килим под тях довърши Радо.

Мишената се пъхна в спалнята, само изсумтя, надникна отсреща, но се оказа килер и влезе в първата стая отдясно. Бе най-просторното помещение, подредено със стандартни мебели от средата на осемдесетте години на миналия век - огромна тъмнокафява секция с книги и телевизор по средата, масивни кресла, поставени до дивана и ниска полирана масичка пред него. От този век бяха само бюрото под прозореца и компютърът върху него.

- Щрака по клавиатурата и хвърля един поглед към улицата - отбеляза комисарят. - Махленска клюкарка!

- Национална - поправи го партньорът му. - Журналистка е в централен всекидневник.

- Все е клюкарка! - отвърна Мишената и отвори едно от чекмеджетата на секцията. - Леле, юнако! - провикна се той. - Тая се е запасила, сякаш всички реактори на АЕЦ „Козлодуй“ са изключени!

Радо надникна в чекмеджето и видя кутии с различни по размер свещи, подредени според нюансите на даден цвят. Христо Гатев също се приближи, погледна вътре, не се сдържа и каза:

- Няма кой да я чука! Затова е този запас.

- Не съм съгласен - каза Радо, - Сигурно ги използва в гадаенето на огън... Може да са за фън-шуй или нещо подобно...

- Шуй, муй... - започна да нарежда химикът, срещна погледа на комисаря и изтърси: - Без шуй не става, както и да ме гледаш!

- Да вървим в банята! - разпореди Мишената.

Банята бе в края на коридора и явно бе изграждана допълнително.

- Луксът е единствено в банята отбеляза Радо, надничайки от прага.

Иван Тенев вече бе завършил фотографирането на помещението и сега се отдръпна. Видяха отвън Марин Косев, който снемаше отпечатъци от стъклото на прозореца.

Христо Гатев сложи гумени ръкавици, извади пипета и епруветка и се приближи до ваната. Сложи от течността в епруветката, а след това потопи вътре лакмусова хартия, която бързо се оцвети в синьо.

- Ето! - показа я той на останалите. - Ваната е пълна е натриева основа, по-известна като сода каустик.

- Огромно количество - озадачи се Мишената, огледа се, но никъде не видя празни бутилки от сода каустик. - Как се е получила?

- Натрий и вода - без да се замисля, отговори експертът.

- Вода виждам, че има, а натрий? - повиши тон комисарят.

- Ще го потърся - каза Гатев и започна да разглежда наредените флакони по етажерката над ваната. Отваряше ги, разглеждаше и ги оставяше.

- Как изглежда натрия? Прах ли е? - попита комисарят, защото се сети за железния оксилат.

- Мек метал, сив, дори сребрист на цвят...

Мишената и Радо също се заоглеждаха из банята.

- Еврика! - извика победоносно Гатев и им показа едно стъклено шише. - В ароматните соли има и късчета натрий.

Двамата полицаи се приближиха, но експертът ги спря.

- Преди всичко безопасността! - изрече той и внимателно остави шишето на мястото му.

- И тези късчета са подпалили водата? - недоверчиво попита Мишената.

- Искате ли демонстрация? - ухили се химикът.

- Да - отвърнаха и двамата.

Иван Тенев също застана на рамката на вратата. Гатев намери една метална кука, с която отпуши ваната и натриевата основа изтече надолу.

- Отпушихме канализацията на целия квартал - отбеляза комисарят.

После химикът пусна душа и изплакна ваната.

- Да не кажете, че има остатъци от предишния опит - обясни той. - Сега ще пусна чиста вода... - Напълни донякъде ваната и каза: - Дайте ми един лист!

Радо извади тефтера си, откъсна един лист и му го подаде. Със завидна сръчност Гатев нагъна малко книжно корабче.

- И аз мога - обади се младият полицай. - Само че лодка...

- Сгъни и ти тогава!

- Морска битка ли ще наблюдаваме? - намеси се и Иван Тенев.

- Лодчицата на Радо няма шанс пред броненосеца на Гатев - ухили се Мишената.

Химикът извади с пинсета късче натрий и го сложи в книжното корабче. По същия начин постъпи и с лодката на Радо. Пусна нагънатите хартии във водата и избута колегите си до вратата.

- За автентичност ще поръся и от ароматните соли продължи той и изсипа от съдържанието на стъкленото шише.

Отначало нищо не се случи, но после водата започна да съска, стана малиненочервена, чу се гръм и едното корабче пламна. Малко по-късно го последва и второто. Димът ги прогони от банята, но в този момент на прозореца се появи Марин Косев.

- Какво горите? - попита ги той, закашля се и изчезна.

- Натрий - отговори Мишената.

- Всъщност гори водородът, който се отделя при реакцията между натрия и водата - поясни Христо Гатев.

- А защо водата стана червена? - обърна се Радо към експерта.

- Предполагам, че освен натрий, в шишенцето има и фенолфталеин - замислено изрече експертът. - Той е бяло кристално вещество и служи като индикатор за доказване на основи. Не се разтваря във вода, но променя цветя си в тъмночервен, когато е потопен в алкална среда.