Огненото разпятие

120

- Пълнолуние е - отбеляза Радо.

- Лудите ще танцуват тази нощ - допълни Мишената.

- Около полунощ - уточни колегата му.

- Защо точно тогава?

- Злокобен час в съзнанието на хората... - започна младият мъж.

- Защото все още има будни хора - прекъсна го шефът. -Достатъчно, за да разнесат клюките из града, но не и толкова много, за да попречат на престъпника.

Двамата седяха в стар пикап, който Мишената понякога вземаше от съседа си, когато не искаше околните да разберат, че са полицаи. Бяха паркирали автомобила в сянката на едно дърво близо до осветения храм. От мястото си можеха да наблюдават едновременно ателието, дома на Аладжов, кооперацията, в която живееха Асен и Никола, и дори храмовата къща, въпреки че Гого Хисарски все още бе в болницата. В късната есенна нощ по улицата рядко минаваха хора. В първите минути след полунощ видяха отпътуването на служебния бус на механа „Архитекта“.

- Не мога да разбера какво иска подпалвачът от Аладжов - за сетен път каза комисарят.

- Да го натопи - убедено изрече Радо.

- Това стана още след подпалването на Камелия Аврамова и после с...

- С пламтящата вана на Еми.

- Но палежите продължиха - напомни му Мишената.

- Защото не арестувахме художника.

-Изкупителна жертва лесно се намира, юнако - въздъхна комисарят.

- Но с рехави доказателства...

- Няма да се стигне до дело.

- Дали палежите щяха да спрат, ако бяхме арестували художника? - подхвърли Радо.

- Знае ли човек... Ами ако целта са само картините?

- Някой иска да ги притежава и затова...

- Този някой вече ги притежава, щом ги е откраднал - каза Мишената. - Но явно не му е достатъчно, иска Аладжов да гние в затвора.

- Вместо него.

- Сега Аладжов остана сам - продължи комисарят. - Няма кой да го защитава, няма кой да му носи храна или любов. Цяла седмица никой не е отворил дори по погрешка вратата на ателието. Защо подпалвачът не предприема нови действия?

- Само той може да ти отговори.

- Страх ме, ако всичко спре дотук...

- Защото случаят ще остане неприключен - досети се Радо.

- Не мога да го понеса - категорично каза Мишената.

- Нима искаш нови жертви?

- Искам да заловя подпалвача! - Донов дори трясна с юмрук по жабката.

- Той е и убиец...

- Само да ми падне! - закани се комисарят. - Ще се наслаждава на огнени зари през решетките... И то само по празници!

- Шефе, стори ми се, че попаднах на нещо интересно, когато преглеждах телефонните разпечатки... Може да е без значение... - каза Радо, но бе прекъснат от телефонния звън.

- Кой звъни посред нощ бе? - набра Мишената.

- Еми Мецанска - смигна му Радо, когато погледна дисплея.

- Ти си - нареди Мишената. - Аз спя някъде далеч от теб. До любимата си жена - допълни той.