Огненото разпятие

88

- Никола, ти ли взе последната картина? - обърна се към приятеля си Оги.

- Казах ти...

- Знам, че не я искаш...

- Да не би да е изчезнала? - сети се Никола.

- Рая първа забеляза... - каза художникът.

- Така ли се казва кьорпето? - прекъсна го Гого Хисарски.

- Рая е моето момиче - бавно, но отчетливо изговори Оги и притвори очи.

- Какво е забелязала? - върна го на земята пожарникарят.

- Че картината я няма...

- Откога я няма?

- Вероятно вчера е изчезнала - каза Оги. - Докато двамата с теб сме били в болницата...

- Нали те видях, че заключи! - ядоса се Никола.

Когато Рая е пристигнала, вратата дори е била отворена.

- Ти какво ще кажеш? - пожарникарят неочаквано се обърна към стареца.

- Не съм видял нищо, но... разтревожено изрече Гого. Затягат примката около теб - обърна се възрастният мъж към художника.

- Нали дебнеш? - стана от дивана Никола. - Как така нищо не си видял?

- Не съм, нищо не съм видял - ядосан отговори възрастният мъж. - Не ми харесва тая работа...

- Трябва да се обадя на Мишената. - Пожарникарят извади телефона си.

- Защо? Нали картината не ти харесваше? - отчаяно произнесе Оги.

- Не ми пука за картината! - категорично заяви Никола Угаров. - Полицията трябва да знае...

- Полицията е вече тук - чу се гласът на Мишената, а после вратата широко се отвори.

Комисарят бе заедно с колегата си. Оги стана от стола и се изправи до празния статив. Гого се сви на дивана, а Никола отново седна до него. Мишената ги огледа последователно и едва тогава попита:

- Защо ви е полиция?

- Последната картина на Оги също е изчезнала - реагира пръв Никола Угаров.

- А кои са другите, които липсват? - продължи комисарят, потътри стола по пода и седна.

- Всичките - прошепна Оги.

- Една е при нас - припомни му младият полицай и мина навътре, за да вижда по-добре художника.

- Тя не е хубава... - изрече Оги.

- Кажи за хубавите, които са изчезнали? - изгледа го накриво Мишената.

- „Огнен сън“, „Семейната тайна“, а сега и тази... Дори още няма име наведе надолу глава художникът.

- Семейната тайна? За каква тайна все говориш? - обади се Никола.

- Така се казва картината - обърна се Оги към приятеля си. - Бях нарисувал майка и татко пред дома...

- Не съм я виждал - изненада се приятелят му.

- Но мама я видя... Рая също... И на двете им хареса - усмихна се Оги.

- Пожарът у вас е бил илюстрация на картината - обади се Радо и тогава видя счупената чаша под статива.

Той внимателно прибра парчетата в плик за доказателства, погледна към шефа си и Мишената леко му кимна.

- Не, точно обратното... - обърна се към комисаря Оги. - Показа ми, че това, което съм сътворил, е илюзия... Реалността е друга - смъртта на баща ми, обгорелият прозорец, самотната жена пред дома...

- Кой ти показа? - хвана се само за едната дума комисарят.

- Подпалвачът - отговори Оги. - Той иска да рисувам в черно... Иска мракът да победи огъня... А черното не е цвят... Защо да го рисувам?

- Ако ми кажеш и кой е подпалвачът... - погледна го е очакване Мишената.

- Може да е Другото ми Аз - тъжно прошепна художникът и отново сведе надолу глава.

- Дето пътува из световете насън?

- Да.

- Не на мен тия! Комисарят стана и рязко отвори вратата. Обърна се назад и попита:

- Какво представляваше последната картина?

- Никола спасява дете от пожар - този път първи реагира Гого Хисарски.

- Значи да очакваме нов палеж, а?

- Всеки ден го очаквам - каза Никола.

- Но се пази! - посочи го с пръст Мишената и излезе.

Радо бързо го последва и вече на стълбите комисарят му прошепна:

- Не пиел в пластмасова чаша, а?