Огненото разпятие

126

- Не бързаш с разпита - отбеляза Радо, щом шефът му сви към болницата, вместо да изкачи стъпалата на областната дирекция.

- Не бързам - призна си Мишената.

- Ами ако оня повика адвокат?

- Няма да му помогне.

- Защо отиваме в болницата? - учуди се Радо. - Аладжов сигурно още спи...

- Сигурно... Но малката котка е будна - погледна го шефът му. - Сега вече всичко ще си каже!

- Само ако й покажеш любимия на носилка!

- Може и до там да стигна! - заклати глава комисарят, а после си призна: - Още не сме готови за разпит... А едно късче от пъзела липсва...

- Признанията на Рая Станева.

- Точно.

Влязоха в хирургичното отделение и видяха момичето на количка, водено от санитарка, да влиза в манипулационната. Намъкнаха се след тях въпреки протестите на медицинската сестра. Мишената безцеремонно изгони болничния персонал от стаята.

- Моме, поне днес ще кажеш ли нещо?

Рая само затвори очите си, а ръцете й търсеха опора в облегалките на инвалидната количка. Мишената седна на кушетката, завъртя момичето към себе си и започна бавно да разказва:

- Тази нощ беше ужасна... Евлоги изчезна от ателието... Знаеш ли къде го открихме?

Момичето не го поглеждаше. Комисарят продължи:

- Твоят любим, натъпкан с наркотици, полят с бензин...

Сега Рая отвори ужасено очи и изкрещя:

- Спасихте ли го?

- Ще ти отговоря, но първо ти си на ред - и Мишената посочи към бинтованите стъпала на момичето.

- Изгорих си краката.

- Отдавна знам. Само не ми каза как...

- Въглени бяха паднали от печката... - Момичето изрече предварително намисления отговор.

- А ти танцува върху тях, така ли? - набра Мишената.

- Какво му е на Оги? - прошепна Рая.

- Моме, искам истината - наведе се към нея комисарят.

- Какво е станало с Оги? - закрещя момичето. - Самоубил ли се е? - Тя се разплака и промълви: - Аз съм виновна... Не трябваше да...

- Не си виновна нито ти, нито той - съжали я Донов. - Убиецът искаше да го подпали като жива факла тази нощ..

- Жив ли е? - едва сега го погледна Рая.

- Жив и здрав.

- Знаех си, че Оги не може да е виновен... Чувствах го... Тя притисна гърдите си. - Но той беше там, когато горях...

- Всичко ще се изясни. - Донов сложи ръката си върху нейната, а тя не я дръпна. - Да започнем отначало... Какво пихте онази нощ?

- Малко вино... Аз изпих само една чаша.

- Кой купи виното?

- Сигурно Оги. Беше в кана... Както ги сервират в заведенията...

Мишената и Радо се спогледаха и се разбраха без думи. Още един детайл, за който не подозираха. Вероятно Оги е купил виното от механата. Но те никъде не откриха стъклена кана в ателието.

- После заедно ли заспахте? - продължи Мишената.

- Да.

- Когато се събуди върху жаравата, той къде беше?

- В храстите... Гледаше ме и протягаше ръце да ме прегърне...

- А после изчезна? - досети се Донов.

- Момичето само кимна.

- Били сте натъпкани с наркотици...

- Но кръвният тест на Оги...

- Ти ли го накара да го направи?

Тя отново кимна, преди да продължи:

- Но нищо не стана ясно...

- Вече всичко е ясно, моме... - потупа я по рамото Мишената и стана.

- Къде е Оги?

- Помоли сестрата да те заведе.