Огненото разпятие

133

- Следващият проект нарекох „Нестинарката“ - продължи подпалвачът. - Любимата му танцува в огъня, а Оги протяга ръце към нея, за да я спаси... Добре, че го дръпнах навреме назад... Драматичен завършек на една кратка любов!

- Как пренесохте жаравата?

- Сети се сам - обърна се престъпникът към Радо.

- Огънят е бил разгорян в каросерията на самосвал... започна младият полицай. - Винаги ще намерите кой да ви услужи с подобен камион... Да пренесете чъкъл на вилата, може и друг предлог да измислите... Измъквате от ателието Рая и Евлоги, товарите ги на самосвала, откарвате ги на определеното място, изсипвате на поляната жаравата... Лесна работа, нали? - завърши иронично той.

- В общи линии позна - ухили се подпалвачът. - А как съм се разкарвал из града с пламтящ самосвал?

- Измъкнал си ги със служебния бус - включи се Мишената. - Самосвалът е пушел някъде извън града, скрит зад по-големи храсти из полето... Сега всички горят стърнищата...

- Мамка му! - изруга разпитваният мъж. - Много ви подцених!

- Но Аладжов отново те прецака - злорадо изрече Донов.

- Не знам защо не пожела да нарисува любимата си, танцуваща върху жерава...

- Аз обаче знам... - ухили се Мишената.

- Само ме дразниш!

- От вас ли Аладжов купи кана вино? - попита Радо.

- Беше дюшеш! - ентусиазирано изрече престъпникът. -Дори не се надявах на подобен късмет! През целия ден не успях да вляза в ателието...

- Вашата цел е полудяването на художника като първа стъпка... - произнесе убедено Радо Ангелов.

- Браво, момче! - прекъсна го убиецът. - На прав път си...

- Като първа стъпка към самоубийството - завърши младият полицай.

- Сега вече улучи - погледна го с интерес подпалвачът. -Беше логичен край за един художник, изоставен от всичките си закрилници, загубил любовта на момичето... Медийният шум щеше да го превърне в звезда...

- Посмъртно - измърмори Мишената.

- Това е ценното погледна го престъпникът. - Кой ще купува картини от неизвестен, млад и най-важното - жив художник!

- Но Евлоги Аладжов отказа да се самоубие - изрече Радо Ангелов.

- Беше въпрос на време да го направи. Аз просто реших да ускоря намерението му.

- Откъде разбра, че е свалено наблюдението върху Аладжов? - продължи разпита Мишената.

- Сети се сам - отвърна нагло арестуваният.

- От високопоставен вътрешен човек - заключи комисарят.

- Позна.

- Но това не ти помогна.

- Не бях те предвидил - призна си престъпникът. - Как всъщност разбрахте?

- Сети се сам - върна му го Мишената.

Подпалвачът помълча около две минути, като не преставаше да върти очи ту към единия, ту към другия полицай. После се облегна отново назад и каза:

- Оная, лудата Еми... Сигурно е станала посреднощ да чете любовния си хороскоп...

Двамата полицаи не реагираха, което накара арестуваният да продължи да разсъждава на глас:

- Очаквах, че след якото чукане с шофьора тя ще спи поне до обяд... Не е грешка от моя страна - завъртя глава подпалвачът. Не можех да пусна по-късно писмото... Нали трябваше да е преди...

- Опичаното на Аладжов жив - прекъсна го Мишената.

- Не съм садист - поклати отново глава арестуваният.

- Не го заковах с едри пирони за кръста, нямаше да го оставя да се мъчи дълго... Дори на Христос са дали оцет, примесен с жлъчка, за да облекчат страданието му...

- А ти какво щеше да дадеш на Аладжов? - прекъсна го Донов.

- Щях да го приспя завинаги с морфин, а след това да пусна пламтящата стрела към кръста.

- Къде е тогава спринцовката? - сети се комисарят.

- Намерете си я сами.

- Изтървал сте я в гората, докато бягахте - досети се Радо.

- Умно е момчето - усмихна му се престъпникът. - Ще те надмине, Мишена...

Комисарят се усмихна на колегата си и дори му смигна. После няколко минути мълча, сякаш не знаеше какъв въпрос повече да зададе. През това време убиецът отпусна тялото си, леко се изхлузи надолу по стола и протегна краката си напред, като ги кръстоса под масата. На няколко пъти погледна към вратата.