Огненото разпятие

28

В мрака се спотайваха няколко черни фигури. Оги мина настрани, фигурите се раздвижиха и той разпозна няколко момчета от седми клас, които се криеха в сянката на сградата. Блясък на огънче се придвижи из компанията - явно учениците дърпаха по някой фас, преди да се прибират вкъщи. Преди да излезе от училищния двор, Оги се обърна назад и рязко спря...

Този образ бе ужасен, но пасваше на обърканата му душа. В центъра на огромното тъмносиво петно той видя разкекерен прозорец, озарен от живи пламъци, които се бореха да излязат в простора. Само женската фигура, която танцуваше между тях, бе преграда по пътя им към свободата. Жената се качи на перваза, изправи се и композицията бе изцяло завършена... Тя погледна към него, може би очакваше потвърждение, но той не й кимна. Май искаше нещо да му каже, но Оги съзнателно изтри думите, написани върху сивия фон. Не рисуваше комикси. А и нямаше нужда от думи... Образът бе достатъчно въздействащ...

Художникът неволно се усмихна, преди да тръгне по улицата. Неусетно ускори крачки, дори подтичваше. Искаше да „запечата“ образа в съзнанието си, преди да го пренесе върху платното.