Огненото разпятие

41

- Трябва да поговорим - каза Никола, като се подпря с две ръце върху рамката на вратата.

- Влизай - отвори широко Асен Десподов и допълни: - За Оги, нали?

- Притеснява ме това момче... - прошепна пожарникарят.

- И мен.

- Мери няма ли я? - сети се да попита Никола, защото усещаше, че съпругата на Асен страни от неговите приятели.

- Отиде у една приятелка - отговори банкерът.

Седнаха в кухнята, Асен извади две бири от хладилника и докато ги наливаше, мълчаха.

- Давай ти първи! - проговори Никола.

- Нали ти разказах за онази картина - „Огнен сън“? - започна банкерът.

- Дето изчезна.

- Кога точно изчезна? - попита Асен.

- Не знам... - замисли се Никола. - Когато открихме оня старец пред горящия храст, Оги ми каза, че вече знае как да я довърши...

- Какво? - изуми се банкерът. - Мислех, че Гого Хисарски е сънувал.

- Не е сънувал - каза Никола и отпи голяма глътка от бирата. - След това Оги остана в ателието да рисува...

- Вероятно тогава е завършил „Огнен сън“ - предположи Асен.

- Така и не я видях тази картина - продължи пожарникарят. - Но Оги не иска да съобщи в полицията за кражбата.

- А на мен ми каза, че я е изгорил. Не беше сигурен обаче.

- Как ще я изгори, когато е изчезнала?- изгледа го начумерено приятелят му.

- Страхувам се, че нещо му има... Откакто е видял онзи пламтящ кръст на „Боаза“...

- И аз мисля като теб бързо съгласи се Никола. - Има и още нещо, което не споделих с полицаите... - Той отпи, преди да продължи: - Снощи оставих Оги сам в ателието беше толкова пиян, че не можеше да улучи дивана, а камо ли да се прибере вкъщи.

- Слава богу, че не се е прибрал! Можеше и той да пламне! - развълнувано изрече Асен.

- И щеше, ако не бях бързак...

- Какво? - изуми се банкерът.

- Бях пръв на мястото на пожара. Леля Мария беше на пейката, а намерих Оги на колене пред нея...

- Мислех, че после е дошъл...

- Там беше... - натърти на думите пожарникарят.

- Може да е изтрезнял - предположи Асен.

- Оги нищо не помни - въздъхна Никола. - Стоеше пред леля Мария, сякаш й искаше прошка.

- Да не мислиш, че той е подпалил пожара? - досети се приятелят му.

- Страх ме е дори да го помисля.

- Не вярвам! - категорично отрече Асен.

- Аз също не искам да вярвам - бавно каза Никола. - Оги не би го направил само за да нарисува една картина!

- А и той няма картина, свързана с родния дом - сети се банкерът.

- Не съм видял поне... - отпи отново от бирата Никола. Но ако полицаите видят новата му творба, ще бъде първият им заподозрян - намръщи се той.

- Сега не те разбирам.

- Камелия Аврамова е уволнила Оги, после кабинетът й пламва и тя скача от прозореца... - разказа набързо пожарникарят.

- Чух за пожара, но не знаех за уволнението. - Асен се замисли, преди да попита: - Обвинила е Оги, така ли?

- Не знам повдигна рамене Никола. - Но няколко деца казаха, че той е побягнал от училище.

- Това не е доказателство. - Банкерът дори размаха ръце пред себе си.

- Но новата картина е доказателство - прошепна пожарникарят. - Нарисувал е директорката в пламъци пред отворен прозорец.

- Чул е за трагедията и я е пресъздал в творбата си - бързо каза приятелят му.

- Беше я нарисувал, преди да му кажа за пожара - тихо, но твърдо произнесе думите Никола.

- Не!- скочи от мястото си Асен. - Оги никога не е бил пироман! За разлика от теб! - Той посочи с пръст приятеля си.

- По-спокойно... - изненада се Никола, тъй като съседът му бе спокойна, дори флегматична натура.

Асен седна отново срещу него.

- Знаеш, че излекувах пироманските си напъни още отдавна - начумери се Никола. - Но Оги постоянно пали хартии в ателието...

- Иска да усети огъня...

- А ако само хартиите не са му достатъчни?

- Той има невероятно въображение! -защити го банкерът. -Не е необходимо да наблюдава пожар, за да го нарисува!

- Дано си прав! - въздъхна Никола. - Ако мога да убедя и полицаите! - И той надигна отново бирата.

- Трябва да помислим за ремонта на къщата - сети се Асен.

- Утре ще потърся майстори - обеща пожарникарят и стана от стола.

- А аз ще се обадя в София... - стана и Асен.

- Защо? - не го разбра Никола.

- Може някоя картина да е продадена от изложбата.

Замълчаха, изправени до вратата.

- Мислиш ли, че Оги се нуждае от помощ? - неочаквано попита Никола.

- Естествено! Няма дори да се сети за ремонт.

- Имах предвид - специализирана помощ... - прошепна пожарникарят и поясни: - Днес Оги говореше за някаква семейна тайна... Чудеше се кой не я е харесал...

Асен вдигна недоумяващо рамене.