Огненото разпятие

7

Оги разтърка очи, защото цветовете започнаха да се сливат сигурен знак, че трябва да спре. Постави четките в терпентина, натопи в него сухо парцалче и изтри пръстите си. Отстъпи няколко крачки назад и присви очи.

Картината бе в първоначалното хаотично състояние образът на стареца бе все още суров, детайлите бяха само маркирани, пламъкът на свещта бе твърде ярък и се „биеше“ с лицето на монаха. Във фона липсваше дълбочина, стоеше плосък и някак декоративен, а тона заличаваше идеята за взаимната обусловеност между сън и реалност. Усещането за тайнството на огъня бе само загатнато, а той искаше да „блъсва“ зрителя от пръв поглед, да доминира над възприятията му. И едва след това погледът да търси детайлите като потвърждение на основното послание.

Но трябваше вече да тръгва.

Отвън откри Гого. Старецът бе полегнал в единия ъгъл на чардака. Под себе си бе разгънал кашона, които преди това взе.

Евлоги потръпна от сутрешния хлад, погледна отново към свитото тяло на скитника, поколеба се, но не заключи вратата. С бързи стъпки прекоси двора, като внимателно отвори скърцащата дворна врата.

Не се обърна назад. Ако го беше направил, щеше да види как Гого Хисарски бавно се приплъзва към вратата на ателието.