Огненото разпятие

32

Гого Хисарски се събуди, защото бирата напъваше да излезе от тялото му. Надигна се и се огледа - още не можеше да свикне с новия си дом. Бе забравил прозореца отворен и сега потрепери от хладината на нощта. Силен вятър искаше да натика в стаята есенните листа, който бе събрал по пътя си, но те се прилепяха по решетките на прозореца, изчакваха утихването му за миг, за да паднат отново на земята. Небето беше погребало луната и звездите.

Гого стана, наметна на раменете си вълнения пуловер, позачуди се дали да си обуе панталоните, но се отказа - няма кой да го види в тази чернилка. Излезе от къщата и зави зад ъгъла й, където се намираше тоалетната.

На връщане се навеждаше, за да махне листа и боклуци, които се увиваха около голите му крака. Раздразни се и напълно се разсъни. Сега нямаше да мигне до сутринта.

Светлината отсреща го заслепи неочаквано и Гого дори прикри лицето си с ръка. В квартала имаше и други безсънници като него. Тъкмо да влезе отново вътре, когато зад гърба му се трясна стъкло, той се обърна и видя къделите от червени пламъци, които излизаха от отсрещния прозорец.

- Пожар! - опита се да извика Гого, но не чу гласа си. Прокашля се и се провикна с пълна сила: - Пожар! Пожар!

Хукна по улицата и продължи да крещи, докато не видя хора около себе си. Когато се осъзна, установи, че се грее на топлината, излъчвана от един прожектор около храма. Погледна веещите се около краката му долни гащи, засрами се и на бегом се прибра в храмовата къща. Такъв резил не бе преживявал от потопа!