Огненото разпятие

79

В банката веднага ги познаха, придружиха ги през паричния салон и ги въведоха в служебното помещение с камерите. Мишената придърпа един стол и седна зад охранителя така, че да следи мониторите.

- Пусни записите пак - нареди той на банковия служител.

- Нали вече гледахте?

- Но нищо не открихме набра комисарят.

- Записите са си същите...

- Днес търсим друго обясни Радо, за да не се скара шефът му с охранителя.

- Дай онези моменти, в които се вижда целият салон - заповяда Мишената.

Скоро охранителят намери исканите записи и двамата полицаи започнаха да ги преглеждат. Явно камерите бяха поставени високо и фигурите се виждаха само отгоре. Няколко минути съсредоточено гледаха екрана, докато улучат записа с работното място на Асен Десподов.

- Забави кадъра! - нареди Мишената.

Служителят изпълни нареждането и те започнаха да наблюдават на забавен каданс движенията на хората около бюрото на Асен Десподов.

- Трима клиенти вече обслужи - отбеляза Радо.

- И сам виждам - измърмори комисарят. - Никой от тях не върши подозрителни действия.

- Предполагаш, че някой от предишните клиенти е разпилял фосфора... - досети се Радо.

- Едва ли - поклати глава Донов. - Гатев каза, че фосфорът пламва бързо при окисляване.

- Тогава?

- Може да не е фосфор... - тъкмо изрече Мишената и припряно потупа охранителя по рамото: - Давай нататък!

На следващите няколко кадъра нищо интересно не се случи и те се разсеяха.

- Аладжов влиза. - Радо посочи към екрана.

Отново се концентрираха върху изображенията. Видяха как художникът тръгва към приятеля си, но Асен го пресреща, взема нещо от ръцете му и излиза от кадър. Аладжов тъкмо се насочва към стола, когато огромна жена се сблъсква в него, подпира се за миг на бюрото и продължава към изхода.

- Превърти! - изрева Мишената. - Видя ли? - Той се обърна към стоящия зад него Радо.

- Пропуснали сме този момент преди - отбеляза колегата му.

- Следяхме само Аладжов, затова...

- Изглежда случайно - предпазливо произнесе Радо.

- На пръв поглед - да - съгласи се шефът му. - А на кого ти прилича?

- И сам се сетих - отвърна Радо.

Няколко пъти превъртяха записа.

- Я увеличи този кадър! - Комисарят посочи към екрана.

- Кой по-точно? - не разбра охранителят.

- Когато дамата се подпира на бюрото - поясни Мишената.

На екрана се показа отблизо бюрото на Асен Десподов, върху него имаше бели листи и красива писалка - черна със златен кант на капачето.

- Помислих, че е епруветка или нещо...

Огромна ръка се протегна към писалката и тя изчезна от монитора.

- Кой пише в наши дни с писалка? - учуди се младият полицай.

- Ексцентрични откачалки - изсумтя комисарят.

- Жената я сложи в джоба си - отбеляза и служителят.

- Я дай пак ръката!

- Ха! - изненада се и Радо.

- А кой пише с ръкавица на ръката? - прошепна Мишената.