Огненото разпятие

22

Оги тъкмо потопи четките в терпентина, когато Никола влезе вътре. Художникът бързо изправи „Семейната тайна“ с лице към стената.

- Приключваш ли за днес?

- Да. Много съм уморен.

- Не ти ли се пийва?

- Не - потръпна с рамене художникът. Май се разболявам...

- Не ми се пие сам - намръщи се Никола. - Ще оставя бутилката тук. - Той извади половинка ракия и я остави на масата, разбутвайки няколко кутии с туби боя.

- Друг път - притесни се Оги. - Искам тази нощ да се наспя у нас. Когато съм тук...

Все някой идва...

- Не ми пречите усмихна се художникът. - Когато съм тук, не издържам... Ставам и все нещо доизкусурявам... Не мога да се наспя.

- Покажи ми картината, за която говори Асен.

Оги се огледа, прехвърли рамките, после отпусна надолу рамене, като не смееше да погледне приятеля си.

- Какво? - нетърпеливо попита пожарникарят.

- Картината я няма.

- Кой е влизал в ателието? - попита Никола.

- Няма значение - махна с ръка Оги.

- Потърси я!

- Няма смисъл.

- Ти излиза ли днес?

- Ходих само до църквата, а после...

- Рисува - прекъсна го пожарникарят. - Сигурно си оставил отключено... Какво стана с онзи поп?

- Гого Хисарски ли?

Никола само кимна и художникът продължи:

- Нищо не помни от снощи.

- Смъртнопиян беше, затова...

Оги приседна на дивана.

- Утре трябва да съобщиш в полицията - категорично каза пожарникарят.

- Какво? - изненада се Оги.

- Как какво? - ядоса се Никола - За кражбата на картината.

- Тя не беше ценна - прошепна художникът и още повече присви рамене.

- Асен едва ли ще се съгласи.

- Просто направих опит да нарисувам огъня... Не се получи.