Огненото разпятие

69

Кракът й изглеждаше ужасно - със сигурност вече нямаше да облече къса пола. Глупости! Та тя не носеше къси поли още от времето, когато хормоните оформяха прекрасната й фигура. Все пак лекарите я бяха уверили, че до три седмици пораженията почти няма да личат. Но какво се съдържаше в думичката „почти“?

Бе сама в стая за ВИП-персони и се чувстваше значима. Белият цвят на стените й действаше успокояващо, но и някак скучно.

Еми не престана да мисли за горящата вода във ваната, откакто я доведоха в болницата. Ако тя бе предизвикала огъня, явно с, че силите й не са достатъчни, за да го овладее. Но като за първи опит бе добро постижение. Погледна крака си, въздъхна и си призна инвокацията на огън бе пълен провал. Ами ако беше се натопила цялата във водата?

Трябваше да направи нов, сензационен материал, който ще бъде написан от първо лице. Само първото изречение да измисли и думите ще наредят нататък сами...

Вратата се отвори и в стаята влезе онзи огромен полицай, който така безцеремонно я изгони от ателието на Оги. Тогава тя нямаше възможност да го огледа, но сега бе пред нея и идваше да я види. Еми с възхита закова погледа си в него бе няколко години по-възрастен от нея, с грубо лице, което излъчваше мъжка сила и с топли кафяви очи. И не беше плешив косата му бе заметната назад като по старите фотографии! Това е нейният мъж! Зад него се вмъкна партньорът му, но той не предизвика интереса й.

- Румяна Тончева? - попита едрият непознат.

Тя се усмихна искрено и каза:

- Предпочитам да ме наричате Еми. - Леко се надигна, за да седне в леглото. - Еми Месиянска е артистичният ми псевдоним.

- Тогава ми викай Мишената - иронично каза комисарят.

Огромна мишена, наистина, помисли си Еми. Колко ли стрели трябва да се забият в сърцето му, за да бъда сразен от любов?

- Чудесен псевдоним - изрече на глас журналистката.

- Прякор е - изсумтя Мишената. - Кажи сега, моме.. Пардон, госпожо..

- Госпожица съм - кокетно го прекъсна Еми.

- Добре тогава, моме - съгласи се Донов. - Казвай какво стана с водата?

- Избухна, пламна, горя! - ентусиазирано изрече тя.

- И кой я подпали?

- Аз - скромно изрече Еми и сведе поглед надолу.

Може би затова не видя как двамата полицаи се спогледаха.

- И как по-точно? - продължи Мишената.

- Има специални техники, които се усвояват. - Еми го погледна едновременно срамежливо и подканващо.

- Пирокинеза? - намеси се Радо.

- О, да! - отвърна жената, но не отдели поглед от едрия мъж.

- Тогава защо си тук? - грубо попита Мишената и посочи към крака й.

- Нещо се обърка... - замисли се тя и дори сбръчка нос.

- А ако някой друг е подпалил водата? - Този път младият полицай зададе въпрос.

- Друг? - някак разочаровано произнесе Еми.

- Имаше ли някой с вас? - попита отново Радо.

- Сама бях... - замислено произнесе журналистката. - А Оги ме гледаше...

- Евлоги Аладжов ли? - попитаха почти едновременно полицаите.

- Оги е бил - тъжно каза Еми. - Мислех, че съм аз...

- Кажи за него! - нареди Донов. - Откъде се появи?

- От прозорчето... Гледаше ме... Дори не ми помогна... Само измърмори, че мрази някого...

- Кого мрази?

- Някакви двама.

- Откога се познаваш с Аладжов? - попита я Мишената.

- От няколко дни - усмихна се Еми. - Направих сензационен репортаж за него в...

- Той знае ли къде живееш? - прекъсна я отново комисарят.

- Не.

- Тогава как те е намерил?

- Сигурно ме е проследил - озадачено отговори жената.

- Как?

- Аз бях снощи в ателието - продължи журналистката. Сигурно е тръгнал след мен... Но как е взел веднага друго такси?

- Не е необходимо веднага да е тръгнал след вас - намеси се Радо.

- Тогава откъде ще знае къде живея? - обърна се към него Еми.

- Може предварително да е проучил - не се отказа от хипотезата си младият полицай. Предполагам, че сте известна...

- О, разбира се - кокетно му се усмихна Еми.

- Защо е тръгнал след теб? - обади се Донов.

- Не знам - объркано изрече Еми. Може да ме харесва...

- Да не би да е воайор? - предположи на глас комисарят. - Гледа голи мацки, защото не му става иначе?

- Не знам - обърка се жената.

- А рисувал ли те е гола в банята?

- Бих била поласкана, ако го направи - прошепна Еми и дори леко поруменя.

- Да уточним - погледна я комисарят. - Според теб Евлоги Аладжов ли е запалил водата?

- Или аз, или той... - присви замечтано очи журналистката. Отвори ги и прошепна: - Не съм аз...

- Ако е Аладжов, как го е постигнал?

- Може да е успял в осъзнатото сънуване - ясно отговори Еми, а после добави: - Той е феномен, не знаете ли?

- Не.

Еми Месиянска започна да разказва, а Радо не смогваше да запише.