Огненото разпятие

107

- Как ти се видя професорът? - сети се Радо.

Вървяха по улицата срещу църквата, подминаха ателието, завиха надясно и се насочиха към храмовата къща, където бе приютен Гого Хисарски. Вчера не успяха да прислушат стареца.

- Бъди по-конкретен! С професора отдавна се знаем - избоботи Мишената.

- Какво е отношението му към Аладжов?

- Виждал ли си как общуват кучетата? - отвърна му е въпрос комисарят.

- Какво общо имат те с въпроса ми?

- Много си припрян! - изненадано го погледна шефът му. - Наблюдавал ли си среща между пинчер и немска овчарка?

Радо не отговори и Мишената продължи:

- Дребното куче отчаяно джафка голямото... Казват, че се страхува от едрия пес и затова го лае. А според мен мъникът джафка от страх, че няма да го забележат.

- А голямото куче слага покровителствена лапа върху малкото - досети се младият мъж. - Такова ли е отношението на професора към колегата му?

- Не познаваш кучешкия свят - спокойно каза Мишената. - Когато две големи кучета се срещнат, те първо се душат, не се лаят... Защото не се страхуват едно от друго. Е, после може да се сдавят...

- Значи Чолев уважава Аладжов, така ли да разбирам? - прекъсна го Радо.

- Даже го защитава.

- Без капка професионална завист?

- И да я има, не я открих.

- Чак не ми се вярва! - изрече младият мъж.

- Спомни си за големите кучета отговори комисарят и влезе в двора на храмовата къща.

Завариха Гого Хисарски гол до кръста. Когато ги видя, той започна припряно да надява ризата си, без да я разкопчава. Едно копче изхвръкна и се търколи по пода. Радо се наведе, взе копчето и го подаде на стареца, но той не го пое. Стоеше с надяната на ръцете риза и с поглед, втренчен в дъсчения под.

- Обърни се да видим гърба ти! - нареди със силен глас Мишената, защото освен отрязаните коси, не виждаха други промени по тялото на скитника.

Гого се дръпна назад, но комисарят го хвана за рамото, старецът изпищя и падна на пода по колене.

- Отврат - прошепна Донов, когато видя огромните мехури по гърба на възрастния мъж. - Викай линейка! - обърна се той към партньора си.

Радо излезе навън, за да се обади по телефона.

- Няма нужда - изрече старецът. - Ще ми мине...

- Как се случи? - надвеси се над него комисарят.

- Палих съчки в гората, подхлъзнах се и паднах връз огъня...

- Съчките на кръст ли ги сложи?

- Да, да... - закима Гого.

- Евлоги Аладжов ли те подпали? - изкрещя Мишената.

- Не знам - проплака старецът. - Но той беше там... Прости ми, Господи! - и се прекръсти. - Не исках да казвам...

- Къде там?

- Край езерото.

Разпитваха Гого Хисарски, докато пристигна линейката, за да го откара в болницата. Но двамата полицаи не си тръгнаха. Радо мълчаливо наблюдаваше Мишената, който кръстосваше двора на храмовата къща.

- Шефе, да тръгваме, а?

- Същият модел, юнако...

- Разбрах - съгласи се Радо. Не ти ли прави впечатление, че на жертвата е оставен шанс за спасение?

- Има два погубени човешки живота бавно изрече комисарят.

- Но в другите случаи? - продължи разсъжденията си колегата му. Камелия Аврамова е можела да се спаси през вратата, Еми е наранена, но не фатално...

- Разбрах те сега - прекъсна го шефът му. - Гого Хисарски е подпален близо до вода... Също е имал шанс... Дори Манка Панева от махалата е можела да избяга...

- Кой убиец не довършва жертвите си? - продължи младият полицай.

- Може садистично да се наслаждава на чуждото страдание - предположи комисарят. - Вероятно е сред зяпачите на всеки палеж...

- Не сме забелязали един и същи човек да присъства...

- Забравяш Евлоги Аладжов.

- Нямах предвид него - каза Радо. - А ако за подпалвача всичко е игра?

- Пироман-садист... Да го раздрусаме ли? - погледна го с очакване Мишената.

- Кого? - изненада се партньорът му.

- Евлоги Аладжов, разбира се. Само при пожара на неговия дом няма пострадали - отговори комисарят. - Имаш ли другиго предвид?

- Нямаме доказателства - не се съгласи Радо.

- Отпечатъци върху стъкло...

- Спомни си какво ти отговори Аладжов по този въпрос...

- Да надзърнем само, а? - не се отказа комисарят.

- Както кажеш - примири се Радо.

Върнаха се до ателието, отвориха дворната врата, но не пристъпиха напред. На осветените прозорци двамата полицаи познаха силуетите на художника и момичето. Целуваха се.

-Да им развалим ли кефа? - промърмори Мишената.

- Утре - прозя се открито Радо и затвори вратата откъм улицата.