Огненото разпятие

110

Люлее се - наляво-надясно, наляво-надясно... Чудновата люлка. Вместо да го издига нагоре, а после с вик да посреща близостта на земята, тази го приспива със странното си движение и монотен, скърцащ шум. Не е люлка... Може да се вози на влак, който пъхти по завоите с режещ звук, докато изкачва баира и започва да се спуска към равнината. Тогава бяга надолу, удържан само от плачещия вой на спирачките. Влакът спира насред чернотата на нощта. Гарата е странно притихнала, сякаш се страхува от заобикалящата тъмнина. Не се чува хорска глъч, защото никой не иска да продължи пътя си с нощния влак.

Защо го изхвърлят навън? Сигурно е забравил да си купи билет... Ще плати, не е необходимо да го свалят. Не иска да върви пеша... Тъмно е, дори не знае накъде е тръгнал... Помагат му да изкачи стръмнината, защото нищо не се вижда в мрака. Достига запъхтял до горе и вече не съжалява за пътуването...

В ниска долчинка се е скътала огнена поляна с кървавочервени макове, наситенооранжеви невени, приглушеножълти хризантеми... Клатят се наляво-надясно в ритъма на бавен блус... Цинобър, кармин, кадмиева жълта, неаполитанска жълта, лимоненожълта... Ще използва дори чисти тонове, толкова са ярки цветовете! Защо няма нито една маргаритка или полски синчец? Може да ги добави от себе си... Около поляната танцуват страстна самба изсъхнали стръкове от подивели треви. Усети, че и той се възбужда от танца на цветята.

В центъра на огнената фиеста се белее мраморна статуя - странно застинала, високомерно сърдита към пъстрата навалица около нея. Въпреки това е много красива, макар че ръцете й липсват...

Странно, но недовършените скулптури му въздействаха по-силно, защото собственото му въображение допълваше образа и той го чувстваше по-близък. Винаги си е мислил колко грозна ще бъде Венера Милоска, ако я реставрират. Със сигурност ще заприлича на гипсова статуетка, пробутвана от мургав търговец на битака...

Вятърът развява косите на статуята и му се струва, че тя оживява... Поглежда към него и тогава той я познава... За Рая няма място в тази композиция! Не й отива, огънят не е за нея... Протяга ръце и се провиква:

- Елааа - но не чува гласа си.

Прави нов опит да извика, тъмнината се ядосва, хваща го за гърлото и гласът му се изгубва напълно. Оги пийва глътка вода и образът на Рая рязко изчезва.