Огненото разпятие

63

- Къде е Радо? - попита Христо Гатев и с танцуваща стъпка влезе в кабинета.

- По задачи - отговори Мишената. - Защо ти е?

- Да не обяснявам два пъти - отвърна с едва сдържано нетърпение експертът.

- Нещо ново ли откри? - надигна се от мястото си комисарят.

- Не ставай, не ставай! - потупа го по рамото Гатев.

Мишената се дръпна назад, защото не понасяше фамилиарното потупване на експерта и погледна към него.

- Гледай надолу!

Комисарят хвърли поглед към бюрото си - празен лист бе зацапан с фин прах, но изведнъж по него плъзнаха миниатюрни пламъчета, а после се разгоряха напълно. Гатев ги задуши с най-близката папка.

- Как го направи? - скочи Мишената и отмести папката. - Дай пак!

- Не мога сега да повторя номера - възбудено изговори химикът.

- Обясни го тогава! - нареди комисарят. - Но с прости думи.

- Класика в химическите трикове! - завъртя се из тесния кабинет Гатев. - Казах ти, че ще се сетя!

- Обяснявай! - набра Донов.

- Преди малко наблюдава пирофорно желязо... започна експертът. Думата пирофорен идва от гръцки и означава „носещ огън“. Отнася се за вещества, които имат свойството да се самозапалват на стайна температура.

- Черният прашец е желязо? - учуди се комисарят. Приличаше на пепел от цигара.

- Миниатюрни частици на елементно желязо...

- Как го получи? - с интерес попита комисарят.

- Погледни тази смес! - Експертът постави върху бюрото епруветка с жълтеникав прашец. Това е железен оксилат - използва се като жълт пигмент. После се нагрява в епруветка. Получава се железен окис, елементно желязо - този фин прах върху листа, и въглеродни окиси. Когато желязото се съедини с кислород, се получава железен окис от трета степен или хематит, който изглежда, че гори заради топлината, която отделя.

- Видях, че гори! - убедено каза Мишената.

- И в банката това са видели.

- Но как е попаднал прашецът върху банкерското бюро?

- Това вече е по твоята част, Мишена...

Донов се разходи до прозореца, обърна се рязко назад и попита експерта:

- Веществото има ли го в списъка на откраднатите от училището химикали?

- Май не - замисли се Гатев. - Дай да проверим!

Комисарят се разрови из папките и извади търсения списък. Гатев го прочете отново и каза:

- Железен оксилат няма, но... - загадъчно замълча химикът.

- Какво? - изрева от нетърпение Мишената.

- Има бял фосфор - доволно изрече Гатев.

- И той ли гори от само себе си?

- Позна.

- Как изглежда? - попита комисарят.

- Прилича на бледожълт восък..

- А ако е на дребно, ще помислиш, че е прашец, нали? - сети се Донов.

- Да, особено върху бял лист - продължи химикът. - При белия фосфор температурата на самозапалване е шестнадесет-двадесет градуса по Целзий.

- Стайна температура? - удиви се Мишената, а после гръмогласно се разсмя. - Пирокинеза, а? Само да разбере Радо...

- Доволен ли си от мен?

- Гатев, ще те черпя!