Огненото разпятие

99

- Оги, какво правиш тук? - изкрещя още по-силно Никола, разбута тълпата и се приближи до приятеля си.

- Търся изхода - прошепна художникът с невиждащ поглед, а коленете и ръцете му трепереха.

- Какво пи тази нощ? - хвана го за раменете приятелят му и се опита да види зениците му.

- Само кафе.

- Надрусан ли си? - Пожарникарят се опита да види зениците на Оги, но светлината не бе достатъчна.

- He.

Никола го издърпа настрани от тълпата и попита на висок глас:

- Какво правиш в циганската махала?

- Паднах и се озовах тук - неясно отговори художникът.

- Откъде падна?

- Не знам - озадачи се Оги. - Някой изведнъж ме бутна...

- Как дойде до тук?

- Не знам - повтори отново той. - Трябва да си ходя вече...

- Ще ти повикам такси.

Пожарникарят поръча такси, а после се обади на Асен да посрещне Оги.

- Момичето е живо, нали? - сети се художникът.

- Да.

- Ти победи смъртта - усмихна се Оги. - Както го нарисувах...

- Защото не си видял продължението - ядосано отговори пожарникарят и погледна към носилката, която двама санитари качиха в линейката.

Но Оги проследи погледа му и потрепера:

- Диптихът не е за мен.

Таксито пристигна и още от прозореца шофьорът се провикна:

- Какво е станало тук?

- Пожар - отговори бързо Никола Угаров, отвори задната врата и напъха приятеля си.

- Накъде да карам? - обърна се назад шофьорът, но клиентът не му отговори.

Пожарникарят пъхна банкнота през прозореца и каза:

- Карай към Голямата църква!

- Какво става? Все посреднощ карам клиенти натам. Да нямат нощни сбирки? - учуди се таксиджията и продължи: - На купон ли отиваме?

Никой не му отговори и той потегли. Никола се върна да помогне на колегите си. След час му звънна Асен и с гневен глас каза:

- Оги не се прибра - нито с такси, нито пеша.

- Да не си го пропуснал?

- Чакам от един час на студа! Напълно съм буден развика се Асен. - Утре съм на работа!

- Аз сега съм на работа - спокойно отговори Никола. - Провери ли у тях?

- Проверих навсякъде.

- Изчезнал е, така ли?

- Защо толкова се притесняваш за него? - троснато отговори Асен. - Черен гологан не се губи! - и затвори.

- Защото не го видя преди малко - на себе си каза пожарникарят. Поколеба се, но все пак набра номера на Мишената.