Огненото разпятие

24

Оги не чу нито биенето на звънеца, нито шумно измъкващите се от стаята ученици. Стоеше на отворения прозорец, а погледът му се опитваше да открие линията на хоризонта. Зад тъмносивите панелки бавно изчезваше огненият пласт, изместван от едрите мазки на плътно индиго. Нюансите на виолетовия цвят се затлачваха от черен слой, който унищожаваше със замах разсеяните светлини на умиращото слънце.

- Залезът е носталгия... - тихо каза Акварелното момиче, което застана до него.

Оги я погледна за миг и допълни:

- По отминалия ден.

- Без надежда за утре.

- Защото мракът може да остане завинаги...

- Реквием за Слънцето - завърши момичето.

Замълчаха и наблюдаваха как нощта бързо поглъща слънцето.

Внезапно някой включи осветлението на класната стая и погреба магията на залеза. Двамата се извърнаха рязко назад. Чистачката - леля Дора, примъкна навътре найлонов чувал, в който изсипа кошчето с боклуци. После се обърна към учителя:

- Аладжов, да не забравиш, че шефката те вика!

Оги излезе от унеса си и тръгна бавно по стълбите надолу към директорския кабинет. Нямаше оправдание за отсъствията си от работа и не вярваше, че директорката ще го разбере. Та той искаше само да рисува! Училището му пречеше, но мизерната заплата бе единственият му източник на доходи. Не вярваше, че ще продаде дори и една картина въпреки ентусиазма на Милена Друмева - собственичката на галерия „Модерно изкуство“ в столицата.

Той влезе в директорския кабинет, без дори да се сети да почука. Камелия Аврамова се стресна, удари коляното си в бюрото, чашата се изплъзна от ръката й и падна върху персийския килим. Тя застина за момент от болката, после рязко стана от мястото си, облегна се на парното и каза:

- Има оплакване срещу вас.

- Нямам оправдание - отговори необичайно бързо Оги Аладжов. - Рисувах и...

- Не разбрахте как се случи - допълни мисълта му директорката, а устните й нервно потръпваха.

- Да - кимна Оги и дори извърна поглед.

В този момент той усети неистовото желание да избяга оттук. Виждаше само образа на една съсипана жена, изгаряна от вътрешен огън. Познаваше се по особения блясък на очите й, който му напомняше за дива котка, отдавна хваната в капан. Ръцете й се бяха вкопчили в студените ребра на парното, сякаш очакваше в тяхната хладина да открие лек за огнените рани в душата си. Не можеше да й помогне... Трябваше да бяга дотогава, докато заличи образа на отчаяната нещастница срещу него.

- Не може учител да има сексуални отношения с ученичка - високо изрече Камелия Аврамова.

- Така е - потвърди Оги и изненадано я погледна.

- Тогава как ще обясните вашето поведение?

- Не ви разбирам - повдигна рамене художникът.

- Рая Станева от дванадесети „в“ се оплака от вашето поведение.

- Коя е тя? - изумено попита художникът.

- Вън! - изкрещя Камелия Аврамова. - Уволнен сте!