Огненото разпятие

112

- Тя е... - прошепна Радо на комисаря.

Мишената само кимна, защото и той веднага разпозна поредната жертва на подпалвача.

Рая отново приличаше на пашкул, но сега бе омотана в бинтове, чаршафи и системи. Само дясната й ръка се подаваше от завивката, за да могат да включат в нея абоката. Мраморният цвят на тялото й напомняше повече за труп, отколкото за живо същество. Лекото повдигане на гърдите й показваше на полицаите, че все още е жива.

Двамата полицаи тихомълком напуснаха болничната стая. Дежурният лекар ги последва и по коридора продължи да им обяснява:

- Сериозни са само изгарянията...

- Как са получени? - обърна се към него Мишената.

- Не знам - въздъхна докторът. Но сякаш е танцувала върху горящи въглени...

- Нестинарка, а?

- Има хора, които пробват играта върху огъня и... Това са резултатите... Вероятно не е преценила възможностите си... - предположи лекарят. - Останалите наранявания са повърхностни...

- Ще може ли отново да ходи? - попита Радо.

- Със сигурност - категорично отговори медикът. - Изгарянията са от втора степен... Не се е задържала дълго върху жаравата... Белези ще останат, разбира се... Наблюдава се и начална инфекция на белите дробове... Да се надяваме, че ще я овладеем, преди да се превърне в пневмония...

- Кога ще е готова за разпит? - прекъсна го Мишената.

- Не бързайте! - примоли се лекарят. - Освен физическите наранявания...

- Знам - прекъсна го комисарят. - Психическата травма е много по-силна...

- Особено ако момичето насила е танцувало върху огъня... - добави Радо.

- Мислите ли, че е било принудено? - попита докторът.

- Знае ли човек...

- Говори се за сатанинска секта в града... - прошепна лекарят. - Възможно ли е момичето да е тяхна жертва?

- Всичко е възможно - отговори бързо Мишената.

- Как да открием как се казва? - попита докторът. -Трябва да оформим болничната документация...

- Рая Станева - обади се отново Радо.

Двамата полицаи излязоха от хирургичното отделение.

- Юнако, потърси близките й... - нареди комисарят. - Когато се събуди, да види познато лице...

- Дали ще иска да го види, обаче?

- Не говоря за Евлоги Аладжов - разбра го Мишената. Въздъхна и каза: - Как можеш да посегнеш на такава крехка красота!

- Не е дело на художник - замислено изрече младият полицай. Те обичат красивото...

- Знае ли човек...