Огненото разпятие

84

Оги наблюдаваше Рая. Тя бе полегнала по корем, лактите й се опираха на дивана, а пръстите й сръчно натискаха клавиатурата на таблета. Лицето й бе едва загатнато, защото разпилените коси го закриваха от неговия поглед. Извивката на гръбнака й плавно се спускаше надолу и се напъхваше под чаршафа. Но дори и памучното покривало не скриваше напълно очертанията на дългите крака. През прозореца се процеждаше светлина, която се разсейваше върху дивана точно пред момичето. Ако нагъне чаршафа само върху бедрата на Рая, би нарисувал нежния й образ с акварел. Друга техника не пасваше на въздушната й същност. Дори и да рисуваше с масло, трябваше образът да притежава ефирността на акварела.

Несъзнателно Оги придърпа лист и започна да скицира тялото на момичето с молив.

- Рисуваш ли ме? - понита тя, но без да се обърне.

- Позна.

- Горя в пламъци, надявам се...

- На теб не ти подхожда огъня.

- Защо? - извърна се към него Рая.

- Моля те, още малко...

Тя го разбра и отново застана в предишната поза.

- Защо не ми подхожда огъня? - повтори момичето.

- Концентрирана светлина... Омайва те, но после те убива...

- А аз не светя, защото съм невзрачна?

- Не - усмихна се Оги. - Ти си въздушно момиче... Носиш се из въздуха...

- Въздухарка, така ли? - скочи неочаквано Рая, омота чаршафа около себе си и се изправи върху дивана.

Оги се стресна от неочакваната й реакция, размаха ръце настрани, за да й покаже, че греши, но бутна чашата от статива. Тя се строши и двете изобразени риби попаднаха върху отделни парчета. И двамата не обърнаха внимание.

- Аз съм огнена жена! - извика Рая, наведе се, грабна от дивана таблета и пръстите й се разиграха върху него.

- Не си - прошепна Оги, за да не го чуе момичето.

Някъде отдалеч се чу думкане на тъпан. Рая замота чаршафа около себе си и започна да пристъпва по дивана:

- Аз съм нестинарка... Огънят не ме гори, защото е мой съюзник... Нашепва ми вековни тайни... Дум-дум-дум, дум-дум, дум...

- Стига! - изкрещя неочаквано художникът и дори стана от мястото си - Спри!

Рая изгаси таблета, седна на дивана и се разплака. Оги отиде при нея и я прегърна.

- Защо плачеш?

- Мъчно ми е... - ревна на рамото му тя. - Мислиш ме за глупава... Обиждаш ме...

- Не - прегърна я още по-силно мъжът. - Ти си толкова нежна, толкова лирична, толкова...

- Красива? - погледна го през сълзи Рая.

- Красива... - повтори след нея художникът. - Дори много красива! - целуна я той. - Но не си за огнената серия.

- Но аз имам огнен характер! - отдръпна се от него Рая. - Ужасна съм, бързо се ядосвам... Зодия Стрелец съм, а това е огнен знак - допълни тя.

- Аз те виждам само като образ... - сложи пръст на устните й Оги. - Всичко в теб е нежно - извивката на раменете ти, кожата ти, дори косите ти, когато ги прехвърляш през рамо... Виждам само плавни линии и дори моливът е груб за тях... Само докосването на акварелен цвят до хартията може да пресъздаде въздушния ти образ...

Момичето потърси устните му. Едва когато се отдръпна, Оги продължи:

- Ако беше пеперуда, крилата ти щяха да бъдат прозирни с бледи нюанси на дъгата.

- Огънят бързо ще ги унищожи - спокойно продължи момичето.

- Във въздушната серия ти ще бъдеш централен образ... - усмихна се художникът. - Обещавам.

- Кога ще я започнеш?

- Когато се освободя от огъня...