Огненото разпятие

43

- Наясно си, че не е доказателство - каза Радо, проследявайки вторачения поглед на шефа си.

- Знае ли човек... - въздъхна Мишената, но не отдели поглед от картината.

Бе подпрял творбата на Оги до саксията на прозореца.

- Какво толкова я гледаш? - попита партньорът му.

- Снощи ми унищожи шлифера - промърмори комисарят.

- Беше я гушнал подмишница... припомни му Радо и се обърна настрани, за да не види шефа усмивката му.

- Откъде да знам, че цапа?

- Рисувана е скоро маслото още не е изсъхнало - посегна към нея Радо, но навреме се спря.

- Колко скоро? Преди или след пожара? - погледна го шефът му.

- Защо не попита снощи Аладжов?

- Как ти се видя той? - отговори с въпрос Донов.

- Нали снощи говорихме...

- Днес не сме - изръмжа Мишената. - Имал си цяла нощ да помислиш.

- Спах.

- А аз - не.

- И до какъв извод стигна? - погледна го с интерес Радо.

- За кое по-точно?

- За художника, за пожарите...

- Аладжов отговаря като заподозрян - „Не знам“, „Не помня“... - каза Мишената.

- Дори и той не е убеден в невиността си - продължи Радо. - Спомняш ли какво ни попита? „Аз ли съм я подпалил?“

- Май е куку...- предположи комисарят. - Спомни си как изреждаше... Грозно, сиво, скръбно...

- Стори ми се, че си представя цветовете, с които ще нарисува следващата си картина - поправи го Радо и допълни: - Всеки творец е малко или много луд.

- Но нямаме доказателство дори за неговата предполагаема лудост - натърти на последната дума Донов.

- Камелия Аврамова дали е в състояние вече да говори? - сети се младият полицай.

- Обаждах се в болницата - и днес ще е под наркоза - отговори шефът му.

- Явно сериозно се е потрошила...

- И е била спиртосана, докато са намествали ставите й - сети се изведнъж Мишената.

- Така ли? - изненада се Радо. Тогава онази учителка може да излезе права.

- Че пожарът е предизвикан от самата директорка?

Радо само кимна.

- Аврамова никога няма да си признае - с категоричен тон каза комисарят.

- А при нейните политически връзки... - махна с ръка Радо.

- Общината ще плати разходите по ремонта.

- Освен ако не открием убедително доказателство за умишлен палеж - решително изрече младият мъж.

- Какво предлагаш?

- Пожарно-техническата експертиза е стандартна - започна Радо, като разлисти папката, изпратена от пожарникарите. - Има протокол от огледа, снимки, акт за пожара...

- Установили ли са причините?

- Не са категорични - леснозапалима смес е била възпламенена, но не са сигурни кое точно е предизвикало искрата погледна шефа си Радо. - Изключват нередности в електрозахранването.

- Хипотезата за вината на директорката остава - подхвърли Мишената.

- Защо не вземем Христо Гатев на повторния оглед? - предложи неочаквано колегата му.

- Няма да го изтърпя!

Христо Гатев бе химик, един от експертите в криминалистичната лаборатория, но притежаваше твърде цинично отношение към живота, заради което Мишената трудно го понасяше.

- Може Гатев да види нещо, което е убягнало от погледа на пожарникарите - не се отказа младият полицай. - Все пак горенето е химически процес - настоя той.

- Искаш свеж поглед върху обстановката.....заключи комисарят. Звънни му! Той бързо скочи от мястото си и вече на вратата каза: - Ще ви чакам долу!

- Пусни и за мен едно кафе - извика след него Радо.