Огненото разпятие

129

- Кажи за подпалването на директорския кабинет - върна го към престъпленията му Мишената. - За случая с Камелия Аврамова...

- Беше много забавно! - ухили се престъпникът.

- Защото не си на мястото на жертвата...

- Няма и да бъда - намръщи се за миг той и продължи: -Тогава отидох при нея под предлог, че не мога да се свържа с мъжа й... Тази жена не гледа събеседника си в очите! Беше лесно да изсипя горивната смес по килима... Върнах се в училището в момента, в който тя изхвърли от кабинета си Аладжов...

- С кибрит ли запали, или със солна киселина?

- Изненадан съм - призна си отново арестуваният. - Мислех, че не сте разбрали...

- Давай по същество! - изръмжа Мишената.

- Горивната смес леко излизаше от вратата на кабинета... Наведох се и излях капчица от киселината...

- Със запалка е трудно да подпалиш сместа, а драскането на клечката може да се чуе отдалеч - убеди се напълно Мишената.

- Дори бях пъхнал бутилка водка в бюрото й - отново се подхили арестантът. - Все някога щеше да посегне към нея...

- Защо я подпали? - погледна го право в очите комисарят.

- Да направя услуга на приятел - нехайно отговори престъпникът. - Откога иска да се отърве от нея! Жалко!

- За кого намекваш?

- Сети се сам! - подхвърли убиецът.

- Ако Камелия Аврамова не беше пияна, лесно щеше да прескочи огъня и да избяга през вратата! - обади се Радо.

- Нямаше да стане поклати глава арестуваният. - Виждали ли сте огнена завеса пред вас? - попита ги той. - Бягаш назад, не минаваш през нея!

- По този начин принуди Камелия Аврамова да скочи - отбеляза комисарят.

- Не подозирах, че има толкова кураж - почти с възхита изрече мъжът. - Да скочи през прозореца! Оцеля женицата!

- Имала е късмет! - обади се Донов. - Продължавай!

- Когато излязох от сградата на училището, видях Евлоги Аладжов да гледа нагоре... Идеалният заподозрян!

- И същата нощ подпали дома на Аладжов...

- Той тъкмо завърши една прекрасна картина - „Семейната тайна“. - Огледа двамата полицаи и ги попита: - Виждали ли сте я?

Те дори не кимнаха, защото още не бяха видяли откритите в склада картини.

- Върни се на палежа! - нареди комисарят. - Говоря за подпалването на дома на Евлоги Аладжов.

- Предишната нощ откраднах черния костюм от скитника. Вече бях проучил, че майката на Аладжов си пийва мастика преди лягане. Сложих малко наркотик вътре...

- Как влезе в дома на Аладжов?

- Видях, че майка му отива към пазара... - отвърна мъжът и ги погледна последователно. - Не е трудно да се влезе в чужд дом.

- А през нощта?

- Пренесох я на пейката, поставих от другия край костюма... Като не мога да доставя баща му - изсмя се мъжът. - Приготвих фойрверките до прозореца, сложих отдолу кърпи, за да пламнат бързо. После довлачих упоения художник дотам... Влязох вътре, запалих всичко и с един камък строших стъклото на прозореца, за да привлека зяпачи... Лесна работа!

- Лесно е, когато невинни хора не го очакват! - стана от мястото си Мишената.

- Донесете ми вода - неочаквано каза арестуваният.

- Искаш почивка, за да намислиш следващите отговори? - надвеси се над него комисарят.

- Не, просто искам вода.

- А вътре ще сложим една ампула от GBL-a - ухили се Мишената.

- Няма да посмеете! - изсъска престъпникът.

- Не ме познаваш - озъби му се комисарят. - И престани да въртиш очи като страхлив пор!

- Ще ти го върна, Мишена!

Комисарят му показа среден пръст.

- Само спокойно - обади се Радо Ангелов.

В този момент телефонът на Мишената звънна, но той затвори. Когато позвъняването се повтори, комисарят излезе навън да говори.