Огненото разпятие

51

Еми Месиянска седна в „Интелигенцията“ - малко заведение, прилепено към сградата на регионалната библиотека, в което се отбиваха предимно чиновници за бърза среща. Тя си поръча сок и докато изчакваше поръчката, се огледа - и тук нямаше подходящи мъже.

Това беше петото кафене за днес, в което влизаше. Пиеше чай, кола, кафе, правеше се, че пише нещо в бележника си и се оглеждаше. Но за цял следобяд не само че не откри подходящия мъж, но не видя дори едни познат. Явно маг Пламена не е разчела добре картата на звездите за днешния ден. Поне в любовната сфера...

Еми не доизпи сока си, остави върху масата парите и излезе навън. Мръкваше се, небето бе потопено в индигово синьо - знак за очакване на тайнственото начало на отвъдното. А това й напомни за Оги и неговите странни преживявания. Дали днес не се е случило нещо необичайно?

Тя тръгна с бързи стъпки към ателието. Спря се само за миг, защото се сети, че там може да срещне Никола, но после отново забърза. Няма да изтърве евентуални новини заради един мъж, който не оцени по достойнство нейните прелести.

Оги бе сам в ателието - седеше на дивана, а в ръцете си държеше любимата си чаша. Жената подуши миризмата на водка и отбеляза:

- Първите стъпки към алкохолизма - отбеляза тя и допълни: - Не пий сам!

Мъжът се пресегна към масата, взе бутилката и я подаде на журналистката. Тя намери пластмасова чаша, огледа я дали е чиста, а после си наля само два пръста. Отпи и едва тогава седна до художника.

- Не върви ли? - попита меко тя.

- Не знам.

- Рисувал си нещо ново?

- Не.

- А нещо странно да е станало около тебе?

- Питай полицаите...

- Какво? - изненада се Еми, а ръката й се плъзна към диктофона в чантата.

- Днес пламна бюрото на Асен... В банката...

- Как пламна? - възбудено попита журналистката.

- Не знам - отвърна отчаяно художникът. - Някак от само себе си...

- А ти?

- Аз само гледах пламъците...

- Оги, ти си феномен! Казах ти, че владееш пирокинеза! - възторжено скочи Еми. Трябва пак да пробваме!

- Не искам - уморено отговори Оги.

- Добре, друг път... съгласи се бързо жената. - Коя зодия си?

- Риби и той посочи към чашата, от която пиеше - груба, керамична изработка с две риби, плуващи в различни посоки.

- Вода... - замисли се тя. - Огнените зодии са Овен, Лъв и Стрелец. Съчетанието между огън и вода е парата. Бърз и нетраен огън изгасва поради преходността на енергията му и материалността на водата... - Еми избърбори всичко, което й дойде наум. После попита: - Днес бързо ли изгасна огъня върху бюрото?

- Асен хвърли сакото си отгоре... - сети се Оги и допълни: - Да, бързо го загаси.

- И без вода... - замисли се тя. - Не пасва на зодията ти.

Оги само сви рамене. Еми бръкна в чантата си и и извади принтираните репортажи. Подаде ги на художника с думите:

- Сега ще те зарадвам!

Той пое листите, зачете няколко реда и ги хвърли настрани. Рязко скочи от мястото си и каза:

- Дори името ми не знаеш...

- Как да не го знам? - изправи се и жената. - Такава символика има в името ти! Напълно отговаря на събитията около теб... Огън - Огнян - поясни тя.

- Казвам се Евлоги - и той отново седна на дивана.

Жената се стъписа за миг, но после махна с ръка:

- Няма значение. Това е страхотна реклама за теб!

- Черен пиар в клюкарски сайт и сайт за откачалки...

- Не обиждай! - нацупи се Еми. - Знаеш ли колко хора ги четат?

- Дано никой не ги прочете! - Оги се хвана за главата. - Ще изчезна от срам...

- Нищо не разбираш!

- Остави ме сам - примоли се художникът.

Еми се спомни за написаното от маг Пламена и тихичко се измъкна навън.