Огненото разпятие

111

Радо Ангелов с досада установи, че се е успал. Шефът му сигурно крачи нервно пред областната дирекция и реди празните чаши от кафе. Младият мъж взе душ, облече се със светкавична бързина и излезе на улицата. Навън мъглата приличаше на бяла кашичка, в която вместо бучки сирене си пробиваха път слабите светлини на уличните лампи. Резки спирачки на автомобил накараха Радо да се извърти към уличното платно. До него бе спряло такси. Прозорецът се смъкна надолу и шофьорът извика:

- Към полицията ли?

Радо кимна, защото позна таксиджията от онази нощ. Май се казваше Илия Терзиев.

- И аз съм за там - махна шофьорът с ръка. Качвай се!

Младият полицай мина пред автомобила и се качи вътре.

- От автомивката идвам започна Илия. Не мога да понасям мръсотия в колата... Виж как съм я барнал... Като влезе клиент, да се отпусне, да му стане хубаво, че се вози при мен...

- Наистина е чисто - съгласи се Радо.

- Да беше видял какъв боклучарник беше преди малко... - каза шофьорът и въздъхна. - Такива са рисковете на професията...

- Мръсни клиенти, а? - засмя се младият полицай.

- Не само... Ако знаеш какво ми си случи тази нощ! -Шофьорът се извъртя целия към Радо.

- Затова ли отиваш към полицията? - попита полицаят и посочи с ръка напред, за да подсети шофьора да гледа пътя.

- Те и от болницата сигурно ще се обадят...

- Давай накратко! - Радо открадна цяла реплика от шефа си.

- Връщам се аз от един курс... - започна отдалеч Илия Терзиев. - Да е било около три сутринта... Въртя аз по завоите на „Боаза“...

- Дай същественото - почти се примоли полицаят.

- Имай търпение де! - изненада се таксиджията. - Млад си още, а нервите ти хич ги няма...

- Не съм пил още кафе.

- Искаш ли да спра до някой автомат?

- Не - след кратко колебание изрече Радо. - Карай и разказвай!

- Както кажеш... Та значи въртя аз...

- По завоите на „Боаза“... - прекъсна го полицая т.

- И тъкмо да изляза на правата отсечка към града, изведнъж виждам...

- Какво? - извика нетърпеливо Радо.

- Едно зайче... Скок-подскок, скок-подскок... Излиза на шосето и...

- Ти го блъсна - с досада промърмори полицаят.

- Не съм - потупа по волана шофьорът. - Падна на шосето, но аз успях да набия спирачки. За малко да го прегазя.... Ама и ти не си виждал такова зайче... - обърна се той към полицая.

Радо не отговори, но таксиджията продължи:

- На два крака зайче...

Полицаят рязко се завъртя към шофьора.

- Стана ли ти интересно сега? - засмя се Илия Терзиев.

- Разказвай!

- Младо, хубаво момиче, омотано в чаршаф... Като копринена буба... Излязох аз от колата, а то - в несвяст... Да се обаждам на сто и дванадесет, да викам линейка... Губя време, току-виж - предало богу дух... Грабнах го и го пъхнах вътре...

- Живо ли е?

- Къде караш бе, идиот! Кой ти е дал шофьорска книжка! - разкрещя се неочаквано Илия Терзиев, изпреварвайки един опел вектра.

- Кажи за момичето! - почти извика Радо.

- Момичето бе студено като труп - продължи по-спокойно Илия. Но дишаше... Чаршафът беше мокър и по него бяха полепнали шума, листа, клонки... Дори клечки се бяха омотали в косата й... Май се е търкаляло някъде... Пуснах седалката назад, включих парното да го сгрея и... Газ до дупка! Ама каква смрад се носеше от нея! Направо щях да повърна!

- Защо? - попита Радо, но вече се досещаше.

- Петите й бяха изгорели... - прошепна шофьорът. - Още ми се повдига...

- А не видя ли около момичето други хора?

- Аз нея едва видях в мъглата... - Сетих се! - цапна се по челото Илия. - Това е работа на сатанинската група, нали?

- Не съм чувал за нея.

- Как няма да си чувал? - изненада се шофьорът. - Дори във вестниците писаха...

- Ти не вярвай много-много на такива драсканици!

- Една приятелка, която е журналистка, също потвърди тази информация... Лелеее, можеше и мен да гепят тази нощ!

Пристигнаха пред дирекцията. Радо беше познал - Мишената се разхождаше отпред с поредната чаша кафе. Когато го видя, шефът му се провикна:

- Кога са ни дигнали заплатите, че се разхождаш с такси из града?