Огненото разпятие

49

Оги влезе в банката в края на работното време с клиенти и се огледа - имаше няколко души, вперили поглед в електронното табло в очакване на реда си. Бюрото на Асен Десподов бе второто до прозореца. Поредният клиент тъкмо си тръгваше, когато Асен видя приятеля си и му даде знак да се приближи.

- Носиш ли личната си карта? - попита банкерът.

Оги я подаде.

- Сега ще я преснема, а ти седни! - каза Асен и се отдалечи към дъното на банковия салон.

Художникът се насочи към стола, но се сблъска с някакъв човек, който отмина, без да се извини. Оги седна и започна да разглежда работното място на приятеля си. Сиво, бяло, много сиво и скучно, помисли си той. Върху бюрото имаше няколко бланки, останали от предишния клиент. Изведнъж Оги видя припукващи пламъчета, които се разхождат отгоре им. Започна да ги наблюдава с удивление как образуват черни дупчици по бялата хартия, около тях се появяват кални езерца с оранжев кант по краищата, езерцата тръгнаха едно към друго, сляха се в огромно жълтооранжево петно, а после всичко се превърна в искрящи нагоре оранжеви ленти.

- Какво правиш? - изкрещя Асен, съблече се в движение и хвърли сакото си върху бюрото. Изключете детекторите за дим! Водата ще унищожи всичко! - продължи да вика банкерът.

Банковите служители скочиха и тръгнаха в различни посоки. Охраната се приближи към мястото на пожара. Около бюрото започнаха да се струпват и клиенти.

- Какво направи? - отчаяно попита Асен приятеля си.

- Нищо отвърна Оги, който не бе мръднал от мястото си. Изведнъж пламна...

- Ще трябва да го задържим обади се един от охранителите. Полицаите ще дойдат след малко.

- Как да ти помогна? - отчая се Асен.

- Нищо не съм направил повдигна рамене Оги. - Само гледах... Мънички огнени искри, които...

- Млъкни! - извика банкерът.