Огненото разпятие

52

- Шефе, да започнем отнякъде, а? - предложи Радо. - Близо час мълчиш...

- Мисля, юнако, мисля - промърмори Мишената.

- Мисли на глас, за да не скучая.

- Четири случая на пожар, една жертва...

- Две жертви - поправи го колегата му. - Камелия Аврамова е оцеляла, но също е жертва.

- Прав си - съгласи се шефът му. - Четири случая на пожар, две жертви и един луд художник около тях.

- Може неговото присъствие да е случайност.

- Всеки път? - погледна го косо Мишената. - Вярваш ли

- Не съвсем - бързо отговори младият полицай. - Съгласен съм с теб - факт е, че всичко се върти около художника. Училище, дом, банка... Само случаят в „Боаза“ не се връзва.

- Ти провери ли алибито на Аладжов за този ден?

- Проверих - вдигна няколко листа от бюрото си Радо, но бързо ги остави. Накратко тръгнал е за София с първия автобус, мотал се е из столицата няколко часа, в деветнадесет часа е открита изложбата и в двадесет и два и трийсет се е качил на последния автобус за Варна. Около три часа сутринта са били на „Боаза“. Шофьорът на нощния автобус потвърди, че Аладжов е слязъл и са тръгнали без него.

- Отписваме го като заподозрян в първия случай.

- Така излиза.

- И все пак всичко започва от горящата факла на „Боаза“. Възможно ли е Аладжов да е превъртял от гледката?

- Не ми изглежда луд, а по-скоро притеснен, объркан...

- Объркан? - хвана се за последната дума комисарят. - Объркан е първата стъпка към лудостта. Като се разбълника главата ти...

- Не се хващай за думата! - отбеляза Радо. Мисля, че характерът му е интровертен. Затворен в себе си, мълчалив, може би комплексар...

- Съгласен съм, но това не отхвърля възможността за прояви на неосъзната лудост.

- А как ще обясниш тогава пожара в банката? - подхвърли младият полицай.

- Чакам да се прояви гениалността на Гатев - иронично произнесе Донов.

- Не го подценявай! - каза Радо. - Да му звънна ли?

- Ако беше готов, щеше вече да танцува из кабинета...

- Тогава?

- Не знам - объркано изрече Мишената. - Имам усещането, че минипожарите отвличат вниманието ни от истинската цел...

- Да търсим убиеца на Тодор Тодорин - сети се колегата му.

- И защо старецът е написал предсмъртната си бележка толкова неясно? - замислено каза комисарят.

- „Самоубийството е грях, но избавлението от земните мъки е благодат“ - Радо цитира наизуст намерената бележка на Тодор Тодорин, която бяха открили в погребалния вързоп на стареца.

- Звучи като библейски цитат - промърмори Донов.

- Мъдростта на отиващия си от живота...

- Провери ли наследството? Мишената грубо прекъсна философските размисли на колегата си.

- Документите, които прегледахме, са достоверни. Всичко е за сина на Тодор Тодорин. Приживе са прехвърлили имотите, но срещу гледане.

- И затова бащата е живял в кучешката колиба - промърмори комисарят.

- Шефе, прилична е обстановката - не се съгласи партньорът му. - Какво повече му трябва на стар човек?

- А телефонните разговори? - сети се шефът му.

- Само между бащата и сина.

- Никой друг не го е търсил? - изненада се Мишената.

- Не.

- Тогава как старецът се е свързал с убиеца си?

- За нас е убиец, за Тодорин - благодетел...

- Евтаназията все още не е легализирана... промърмори отново Донов.

- Ами ако все пак е доктор? - подхвърли колегата му.

- Тогава ще го боцне вкъщи, и то - с изписания легално морфин. Даже нямаше да се разбере! А не да го пали на баира за сеир на целия град! - ядосано завърши комисарят.

- Прав си, шефе.

- Трябва да разпиташ съседите - нареди Мишената. - Дали не са видяли съмнителни хора да влизат и излизат? Нови познати, писма, брошури, листовки...

- Реклама за доброволна смърт? - погледна го недоверчиво Радо.

- Всякакви луди се разхождат около нас...

В този момент прозвъня вътрешният телефон. Този път Мишената вдигна, изслуша съобщението и каза на партньора си:

- Нейно Величество Камелия Първа е готова да ни приеме на аудиенция.