Огненото разпятие

97

- Сам ли си? - каза още от вратата Мишената и едва тогава пристъпи през високия праг.

Радо влезе след него.

- Да - отвърна тихо Оги.

- Изоставиха те, а? - продължи комисарят и този път се просна на дивана, защото художникът бе заел стола.

- Така се случи - прошепна отново художникът. - Никола е на работа, Рая се прибра... Ще ходи на купон с класа...

- Не я ли ревнуваш?

- Не - изненадано го погледна Оги. - Тя не е въртиопашка...

- Кой ти каза? - иронично попита Мишената.

- Щом баба й мисли, че...

- Ясно - прекъсна го Донов. - Еми Месиянска е в болница напомни му той. - А другите?

- Асен и Гого не искат да ме виждат повече - призна си Оги.

- Защото ги подпали...

Оги наведе надолу главата си.

- Да го броим ли за признание? - хвана се веднага Мишената.

- Помня, че горих хартии...

- Кога и къде? - изстреля комисарят.

- Тук - погледна ги изненадано Оги. - И имам някакъв смътен спомен, че една нощ изгорих картина...

- Коя картина?

- Първата - „Огнен сън“... Не съм сигурен, обаче... - погледна ги безпомощно той. - До коритото намерих парче от изгоряла рамка...

- Възможно ли е да сте изгорил всичките си картини? - попита Радо.

- Защо ще го правя?

- Защото...

- Разбрах ви... - Оги прекъсна думите на комисаря.

- Какво пиеш?

- Кафе - отговори Оги, стана и попита: - Искате ли и вие?

- Късно е вече - отказа Мишената. - Имаш нова, красива чаша... - иронично изрече той.

- Знам, че е грозна - смутолеви художникът. - Но е стабилна... Когато рисувам, често събарям чашата...

- А понякога не потапяте ли четката в нея? - обади се Радо.

- Откъде знаете?

Радо само повдигна рамене.

- Случва се - продължи Оги. - Но аз внимавам...

- А защо не внимава, когато отвори прозорчето на Еми?

- Не разбирам...

- Отпечатъците на цялата ти ръка са върху прозореца от банята на...

- Откъде разбрахте? - изненада се художникът.

- Сравнихме ги с отпечатъците, които взехме от счупената чаша - обясни младият полицай.

- Значи наистина съм бил там? - Оги въздъхна дълбоко. - Мислех, че Еми си фантазира...

- Изобщо ли не помниш? - попита го Мишената.

- Не - мъчително изрече Оги. - Но Гого Хисарски каза, че не съм излизал от ателието...

- Той откъде знае?

- Наблюдавал е няколко нощи подред кой влиза и излиза от ателието - някак припряно изговори Оги.

- Тогава как си се озовал покрай дома на Еми? - повиши тон комисарят.

- Еми каза, че съм...

- Нощен космонавт - подсети го Мишената.

- Онейронавт - поправи го партньорът му.

- Все тая... - подметна шефът му.

- Тогава сънувах гола жена, а после водата пламна... - призна си художникът.

- Нарисувахте ли такава картина? - първи реагира Радо.

- Не, не, разбира се - поклати глава Оги.

- Защо? - попита Донов.

Художникът вдигна поглед към комисаря и умолително изрече:

- Няма да кажете на Еми, нали?

- Какво по-точно? - приведе се към него Мишената в очакване да чуе съкровената тайна на художника.

- Мразя дебели жени! - прошепна Оги. - Как да я нарисувам?

- Тук съм съгласен с теб кимна комисарят.

- Кои пожари не сте нарисувал? - сети се отново младият полицай.

- Еми, банката и пожарът снощи... Въпреки че сега образът ми допадна... Художникът притвори очи. - Приличаше на класическия тип творба на тема: „Носенето на кръста“...

- Какъв пожар снощи? - скочи Мишената. - Какъв кръст?

- Гого Хисарски да ви каже - погледна ги отчаяно Оги. После посочи ъгъла зад вратата. - Ей този кръст е оттам....

- Ти ни кажи! - изрева над него комисарят.

- Кой ще повярва на един луд?