Огненото разпятие

44

- А, тук ли си? попита от вратата Гого Хисарски.

- Да - промърмори сънен Оги и се обърна на другата страна.

- Мислех, че са те прибрали - продължи старецът. - Снощи оня грамаданко така ми взе страха! Никакво уважение към третата възраст! - Той се завъртя из стаята и продължи: - Бях решил да подслушвам, ама не посмях... Грамаданкото с два пръста щеше ме качи на покрива... Измъкнахме се с оная кукундрела набързо... - Остави раницата си до шкафа с котлона, извърна се към дивана и отново започна: - Скалъпиха ли ти вече обвинението? Ако си невинен, може и да ти се размине... - Гого се загледа по спящия мъж и повиши тон: - Като те гледам как нищо не подхващаш, откъде ще изкараш пари за адвокат?

- Спи ми се - проплака художникът и се зави през глава.

- Ще спиш след смъртта! - издърпа завивката му стареца. - Ставай, че е пладне вече!

Оги се надигна, разтърка очите си и потърси с поглед натрапника. Гого Хисарски бе включил котлона, а отгоре бе поставил малка тенджерка. Извади от раницата си два картофа, чушка и домат и започна да ги реже.

- Какво правиш?

- Супичка за двама ни - отвърна възрастният мъж, без да се обръща. - Вчера яде ли нещо?

- Не помня - отвърна младият мъж.

- Ако така си отговарял и на оня полицай... - поклати глава старецът.

- Наистина не помня.

- Казват, че си подпалил шефката си - обърна се към него скитникът. - За нея ли разказваше онази вечер Никола?

- Кой го казва? - разсъни се напълно Оги.

- Кое? - разсеяно понита Гого, който тъкмо изспиваше зеленчуковата смес в кипящата вода.

- Кой казва, че съм подпалил директорката? Художникът се надигна от леглото.

- Две беззъби бабички... - отговори старецът, докато разбъркваше супата. - Изплюли са си зъбите от много бръщолевене... В храм влизат, а клюки разнасят. Нямат страх от бога! Говорят, говорят, че не млъкват...

- Като теб - неволно изрече художникът, стана и излезе на двора.

Когато се върна отново в ателието, Гого Хисарски отбеляза:

- Много се бави навън.

- Домъчня ли ти за мен? - някак злобно измърмори Оги.

Скитникът само го погледна учудено и за разлика от друг път - замълча. Художникът седна на дивана, обхвана с две ръце главата си и сконфузено добави:

- Извинявай... Още не съм се събудил...

- Супичката ще е готова скоро - бодро продължи старецът. - Ще хапнем набързо и ще те оставя да работиш.

- Днес няма да рисувам.

- Защо? - извърна се назад скитникът.

- Не искам - изрече тихо Оги.

- Че ти друго не можеш да правиш! — изуми се старецът. - Ти започни, то ще дойде от само себе си...

- Не става така - каза художникът. - Не виждам нито един образ, нито един детайл от композиция... Дори не съм сънувал огъня... - въздъхна той.

- Остави огъня на мира! - размаха пръст във въздуха Гого.

- А какво да рисувам тогава?

- Библейски сюжети праведни са, богоугодни са...

- Не познавам толкова добре Библията... - отговори Оги.

- Млад си, затова...

- А и никога няма да стигна великите...

- Ако се вайкаш така, доникъде няма да стигнеш! - ядоса се Гого. - Яж сега! - и той постави върху стола купичка със супа. - На пълен тумбак нещата не са толкова черни.

Старецът седна по турски на земята и набързо изсърба горещата супа. После пъргаво скокна и и каза:

- Да вървя, че оставих храма под божия надзор...

- В Библията пише ли за огън? - неочаквано попита младият мъж.

Гого Хисарски помисли малко и каза:

- Светият дух е огън... Благодатният огън, който Бог ни изпраща по Великден... - Той опипа расото си, но не откри търсената библия. Затова продължи по спомени: - Когато Бог се разгневил на развратните жители на Содом и Гомор, посипал града с огън...

- Не вярвам някой да ми отмъщава... - едва изрече художникът.

- Но има и черен огън... -- продължи скитникът.

- От ада - сети се Оги.

- Геена огнена се нарича адът. Тогава става страшно, защото огънят и Злото са едно -- потвърди Гого Хисарски.

- И носи смърт...

- Не викай Дявола! - прекръсти се възрастният мъж.

- Той е в мен - отчаяно произнесе Оги.

- Прекръсти се! - извика Гого Хисарски, погледна нагоре крадешком, а после направи кръстния знак върху младия мъж.

Художникът само поклати глава.