Огненото разпятие

56

- Махни я оттам да не я гледам! - нареди Мишената още с влизането си в кабинета.

- Успя да те ядоса - отговори Радо.

Той взе подпряната на саксията картина с образа на горящата Камелия, погледа я и каза:

- Ама художникът наистина е отразил характера й.

- Махни я оттук!

- Не мога - кротко отвърна колегата му. - Все пак ще я броим за доказателство. Засега... - допълни той.

- Обърни я към стената тогава!

Радо подпря картината отстрани на своето бюро, за да не я вижда шефът му. Мишената все още беше бесен:

- На открит бой няма да излезе, но да ти забие нож в гърба...

- А защо? - прекъсна го Радо. - Съвсем открито натопи Аладжов.

- Не го е видяла, но е сигурна, че е той! - продължи комисарят.

- Ако всеки уволнен постъпва като Аладжов, няма да има кандидати за началници - засмя се Радо.

- И уволнени няма да има. Некадърниците ще стоят до пенсия - поуспокои се и комисарят и седна на стола си.

- Да си видял уволнен некадърник?

- Може и да има някъде - бързо каза Мишената. Аз поне не познавам такива.

- Няма и да се запознаеш. Те виреят при всякакви началници.

- Много философстваш! Върни се на въпроса!

- Камелия Аврамова е бясна на Евлоги Аладжов... - започна младият полицай.

- Защо?

- Нямам идея - сви рамене Радо.

- Мнителна жена - продължи комисарят. - Явно прехвърляше списък от имена, за да разбере кой е казал за пиянството й...

- Дори не се сети, че сама се е издала.

- Докато не й го каза - злорадо изговори Донов. Помълча и подхвърли: - Да не би да е имала мерак на младежа?

- Шефе, та тя е дърта и грозна! - изуми се Радо. - Абсурд!

- Но все още е жена, юнако... - наведе се напред Мишената. - И то жена с власт...

- Школска директорка и власт? - засмя се колегата му.

- Да попитаме ли учителите? - Комисарят наплюнчи палеца си и го протегна към партньора си, за да се хванат на бас. Кой е за тях властта? Да не мислиш, че е кметът?

Радо само се облегна назад и шефът му се отказа от баса.

Без да почука, в кабинета влезе Христо Гатев и възторжено извика:

- Еврика!

Носеше метална табла и две шишенца върху нея. Мишената бързо направи място па бюрото си, като остави само един празен лист.

- Откри как може да пламне хартия от само себе си? възбудено попита той експерта.

- Още не.

- Тогава? - начумери се комисарят.

- Открих как е станал пожарът в училище - гордо произнесе Гатев. После извади от джоба си пакетче и го подаде на Мишената. Чети!

- Пудра захар - прочете комисарят и бе готов да сграбчи химика за врата.

- Момент! - спря го с ръка Гатев.

Той взе пакетчето от комисаря и изсипа тънка ивица от захарта върху металната табла.

- Крем карамел ли ще правиш? - обади се и Радо, защото предположи, че захарта ще бъде запалена.

- Не съвсем - отговори химикът и отвори едно стъклено шише. - Това е калиев хлорат. Нарича се още бертолетова сол.

- Прилича на захарта - отбеляза младият полицай.

- Точно така. В захарта има много енергия, която лесно може да се освободи при наличието на подходящ окислител - продължи експертът. - Смесваме пудра захар и калиев хлорат в съотношение едно към четири в полза на захарта. А сега...

Той запали клечка кибрит и поднесе пламъка към сместа. Ивицата от захар и калиев хлорат пламна с бързина, изгоря със съскане и остави след изгарянето карамеленокафява ивица.

- Наистина заприлича на карамелизирана захар - каза Радо.

- Не се облизвай, а отскочи до близката сладкарница - засмя се шефът му, обърна се към Гатев и нареди: - Обясни за простосмъртните!

- Още малко търпение отговори химикът, като отново изсипа върху таблата нови количества захар и химикал. Сега ще запаля сместа без наличието на пламък...

- Циркаджийски трик? - подхвърли Донов.

- Не просто химия - отвърна експертът и отля капка течност от другото шише върху сместа.

- Отново се получи същия резултат - забеляза Радо.

- А вълшебната капчица е... с въпросителна интонация завърши шефът му.

- Солна киселина - отговори химикът.

- Ефектно призна Мишената.

- А пожарът? - попита младият полицай.

- Вече ми е почти ясен - започна Гатев. Можеш да посипеш от сместа върху персийски килим и всеки ще помисли, че директорката е яла поничка с пудра захар... А и част от кристалите ще се скрият от самия килим...

- Чакай! - прекъсна го комисарят. - Това означава ли, че горивната смес може да е изсипана и преди деня на пожара?

- Ако чистачката не е минала с прахосмукачка...

- Казват, че Камелия Аврамова оставала до късно сама в кабинета си - сети се Радо.

- И ако чистачката само е изхвърляла кошчето с боклук, а един ден в седмицата е чистела основно... - продължи мисълта му Мишената.

- Може от една седмица да е посипан килимът, а частиците всекидневно се утъпкват от посетителите в кабинета - пое щафетата Радо.

- И в подходящия момент поднасяш запалката откъм коридора .....завърши доволен Донов.

- Може да капнеш солта киселина - обади се Гатев.

- Едва ли ще я носиш в шепата си... - погледна го недоверчиво Мишената.

- Щом е затворена в епруветка, няма проблем - каза експертът.

- Ако някой те види със запалка, е по-подозрително - съгласи се с експерта Радо.

- Никой е нямало в училището, юнако!

- Може подпалвачът да не е бил сигурен, че е сам в сградата - не се съгласи партньорът му. Самата директорка е можела да чуе щракването... Запалването на кибритена клечка също предизвиква шум.

- Аврамова е нямало нищо да чуе! - повиши тон шефът му. - Била е пияна!

- Солната киселина е просто капка - продължи да настоява на своето твърдение химикът. - Отваряш епруветката, изсипваш и си тръгваш, без да се обърнеш.

- Убеден си, че гори - съгласи се най-накрая Донов. - Дори силен вятър няма да изгаси сместа.

- Точно така.

- Химик търсим, така ли? - обърна се към експерта младият полицай.

- Не знам - поклати глава Гатев. - Но човекът разбира не само от пожари, но и от точните химикали...

- Давай нататък! - нареди Мишената.

- Именно от тази смес е обгорената ивица върху килима - поясни химикът. - Затова пожарът не се е разпространил настрани, а се е наврял под бюрото като дъртак под фустата на девица...

- Гатев! - погледна го накриво комисарят.

- А когато стигне до бюрото? - обади се Радо.

- Там трябва да е имало друго гориво - замисли се Гатев. - Чепът на дъртака само ще погали кълките на момата, ама няма да я накара да пламне...

- Говори по същество! - Мишената отново набра на експерта и дори се приближи застрашително към него.

- Водката може ли да гори? - намеси се отново Радо, за да не се изпокарат двамата му колеги.

- Може - отговори химикът. - Но трябва да е полегнала доброволно върху килима... - неволно изрече той, сепна се и се дръпна към вратата, за да бъде по-далеч от комисаря. Едва тогава продължи: - Нали е спирт, защо да не гори?

- Аладжов каза, че миришело на спирт в кабинета - сети се Радо.

- Може директорката да е разляла част от бутилката - продължи спокойно Мишената.

- Може - съгласи се Гатев.

- Значи търсим човек от обкръжението на Камелия Аврамова - заключи Донов.

- Познавам един - смигна му Радо.