Огненото разпятие

92

- Трябва да открием модела, юнако... -Мишената се обърна към колегата си.

- Огненото разпятие в „Боаза“ се къса от останалите палежи... - започна Радо.

- Защо?

- Там има не само случайна жертва на огнената стихия, а предумишлено убийство - съзнателно е умъртвен човек...

- Въпрос на случайност е, че при другите събития няма трупове.

- Съгласен съм - отговори младият мъж. - Камелия Аврамова можеше да загине...

- Ако не беше пияна, щеше да прибяга до вратата, а не да лети из въздуха - изговори набързо Мишената.

- Но също е жертва - натърти Радо. - Еми Месиянска също пострада...

- От глупостта си - махна с ръка комисарят. - В дома на Аладжов не само няма жертви, но няма и особени поражения.

- А при палежа на скитника Никола Угаров казва, че всичко е представление...

- Засега не отделяй случаите! - напомни му Мишената. - Търси модела, юнако!

- Няма видими финансови мотиви - каза уверено младият мъж. - Никой нищо не печели от палежите!

- Щетите от тях са незначителни - продължи шефът му. - Лесно могат да се възстановят загубите.

- Всички палежи стават през нощта - сети се Радо.

- Не е вярно - опроверга го комисарят. - А подпалването на хартия в банката?

- Но останалите са през нощта - настоя на своето твърдение младият полицай. - Значимите палежи са именно тогава.

- Защо?

- Огънят се вижда отдалеч.

- По-ефектно е, юнако! - стана от стола комисарят. - През деня и да видиш пожар, няма да те впечатли...

- Но когато огънят осветява нощното небе...

- Има драматизъм, има...

- Картина - прекъсна го партньорът му. - Нима някой иска от Аладжов да рисува огъня?

- Не е необходимо - изпъшка Мишената. - Та той само това рисува, откакто е видял огненото разпятие.

- Искаш да кажеш, че не му е необходим нов стимул? - подхвърли Радо. - Освен ако подпалвачът не го знае...

- Как няма да го знае? - набра шефът му. - Нали след това му краде картините?

- Основното във всички палежи е зрелищността - продължи Радо. - Пиротехнически ефекти, химически трикове...

- И присъствието на Евлоги Аладжов на точното място.

- Но как художникът знае къде и кога точно да отиде? - досети се младият мъж.

- Освен ако той не ги предизвиква - каза Мишената.

- Насън? - недоверчиво го погледна Радо.

- Няма да се хвана на щуротиите на оная мецана! - поклати глава Донов. - Има логично обяснение за всичко!

- Трябва да го открием, обаче...

- Не вярвам, че Евлоги Аладжов има сериозни познания по химия - продължи Мишената.

- Ако потърсиш, всичко има в нета.

- А ти видя ли някъде да се търкаля компютър около Аладжов?

- Май изобщо няма - замисли се Радо.

- За да сътвориш тези фокуснически номера, трябват не само познания, но и опит! - натърти на последната дума комисарят. - Не може от първи път да успееш! А ако няма шанс за втори опит?

- Да отписваме ли Евлоги Аладжов? - Радо погледна шефа си недоверчиво.

- Знае ли човек... - подхвърли любимата си реплика Мишената, а после продължи: - Не пасва, юнако... Защо художникът сам ще си краде картините?

- Може да ги крие някъде... - подхвърли младият полицай.

- От кого?

- И защо?