Огненото разпятие

94

- Обадиха се от болницата - каза Радо, след като затвори телефона. - Камелия Аврамова иска да ни види.

- Слава богу! Мишената стана и отвори вратата. - Помислих си, че Еми Мецанска се е затъжила за мен.

- Със сигурност, шефе! - засмя се колегата му. - Обещал съм ти...

- Не го повтаряй! - прекъсна го комисарят и затвори вратата зад тях.

Тръгнаха с бързи стъпки по стълбите надолу. В предверието се натъкнаха на директора на полицията Георги Панайотов - нисък, набит мъж със сключени вежди, огромно самочувствие и явен стремеж да се пенсионира на тази длъжност. Той спря с ръка Мишената и каза:

- Има оплакване срещу теб.

- Бързам - отговори комисарят и заобиколи директора.

- Не те ли интересува от кого е?

- Не ми пука! - извика Мишената, но без да се обръща назад. - Ако ще папата да се жалва!

- Шефе, по-спокойно - прошепна Радо.

- Аз съм спокоен - изрече Донов, отвори парадната врата на полицията и се залепи за автомата за кафе. - Дай стотинки!

Радо подаде няколко монети на шефа си и продължи шепнешком:

- Знаеш, че Панайотов е отмъстителен човек...

- Ще го изтърпя до следващите избори!

- Важното е...

- Ще ме изтърпи и той! - досети се Мишената.

С чашките кафе тръгнаха към болницата. На първия етаж Радо предложи:

- Да вземем асансьора...

- Аз съм млад, ще вървя пеша избърбори комисарят. - Ти ако искаш...

- Ако Еми Месиянска се разхожда по етажите? - подхвърли небрежно колегата му.

- Викай асансьора! - заповяда Мишената, глътна кафето и хвърли празната чашка в лопатката на преминаващ покрай тях санитар.

В стаята на Камелия Аврамова ги чакаше едър, представителен мъж, облечен в костюм. Върху стола до леглото бе преметнат светлосив шлифер. Той видя чашката с кафе в ръцете на Радо и каза:

- Кафе... А аз докога да ви чакам?

- Не сме си уговаряли среща - нехайно отговори Мишената.

- Аз съм Йосиф Аврамов - каза мъжът, но не подаде ръка.

- Чувал съм те някъде... - спокойно изрече комисарят, седна на леглото на Камелия Аврамова и я попита:

- Защо искаш да ни видиш?

- Той... - прошепна тя и посочи с поглед към мъжа.

Жената се бе променила до неузнаваемост - изглеждаше още по-слаба, бръчките по лицето й рязко се бяха увеличили, дори пламъкът в очите й бе изчезнал. От време на време тялото й потръпваше, сякаш й е студено. Пред тях лелееше една съсипана жена, изгаряна от алкохолен и никотинов глад.

- Аз ви повиках обади се Аврамов.

- Имаш ли нещо ново да ми кажеш? - обърна се комисарят към жената.

- Не - прошепна е усилие Камелия Аврамова.

- Да си ходим тогава! - стана Мишената. - Нямам време за празни приказки.

- Кога ще арестувате онзи престъпник? - разкрещя се неочаквано Аврамов. Повече от седмица мина, а вие си почивате! С кафенца се разхождате насам-натам!

- Страхотен спа-център е полицията - с привиден ентусиазъм изрече комисарят. - Искаш ли да ме заместиш?

- Няма да съм аз... Но и ти ще си ходиш! - закани се съпругът на директорката.

- Тръгвам си вече - невъзмутимо изрече Мишената и излезе от стаята, последван от Радо.

По коридора младият полицай попита тихо:

- Шефе, кой беше тоя?

- Йосиф Аврамов, строителен предприемач - отговори Донов. Говори се, че е женкар, харесва млади момичета... Миналата година се чу за някакъв педофилски скандал с него, но случаят дори не стигна до нас. Явно в момента е останал на сухо и му е избила чивията.

- Не се учудвам, че жена му пие...

- Но явно той не знае - отбеляза комисарят и бързо допълни: - Може и да е наясно, но да не му пука!

- Защо мислиш така? - изненада се младият полицай.

- Ако беше загрижен за жена си, щеше да й донесе една бутилка - отговори комисарят. - А после да се погрижи за лечението й.

- Тя наистина изглежда трагично - сети се Радо. - Нищо не е останало от гордостта й.

- Не мога да я мисля - прекъсна го Мишената.