Огненото разпятие

93

- Оги, това е ужасно прошепна Рая и се притисна към него.

Беше й разказал за събитията от изминалата нощ.

- Луд съм, няма друго обяснение...

- Не си луд, сигурна съм - убедено изрече момичето.

- Гого казва, че съм сомнамбул.

- Едва ли - не се съгласи Рая. - Майка ти отдавна щеше да знае, ако ходиш насън... Пише, че сомнамбулизмът се проявява много рано.

- По дали щеше да ми каже?

- Естествено - за да те предпази!

- Май си права - съгласи се той. - Все някой щеше да види, ако ходя нощем по покрива...

- Да помислим пак, а! - предложи момичето. - Ти ми каза, че си сънувал как водата във ваната гори и се оказа факт...

- Но откъде ще го знам?

- Нали журналистката те е видяла на прозореца - напомни му Рая.

- А Гого каза, че е наблюдавал онази нощ и аз не съм излизал никъде.

- Странно... Ами ако Еми Месиянска е права?

- Летя насън и паля...

- Наистина е фантастика, но... - не довърши момичето.

- Единственият сигурен факт е, че съм опасен за хората около мен уверено изрече художникът.

- Оги, а ако си бил надрусан? - колебливо го попита тя.

- Мразя наркотиците! - категорично заяви Оги и допълни: - Дори не знам откъде да се снабдя!

- Какво пи снощи?

- Снощи пих ракия... Аз и Гого пихме ракия, а Никола - бира.

- Кой донесе ракията?

- Никола я остави преди няколко дни припомни си Оги. - Предполагам, че Асен му е дал бутилката... Знаеш ли каква хубава ракия прави Асен?

- А ако е имало нещо в ракията? - сети се Рая.

- Щях да усетя...

- Едва ли.

- Виж... хвана и двете й ръце Оги. - Пробвал съм някога наркотици.

- Дори онези шантави гъби? - погледна го с интерес момичето.

- Един път ги пробвах... Щях да умра...

- Не съм опитвала - призна си Рая. - Но все ми се струва, че поемаш някакъв опиат с алкохола...

- Когато Еми се е изгорила, аз пих само портокаловия сок, който ти донесе - припомни й той.

- Беше запечатан.

- Знам.

Прегърнаха се, но не се целунаха.

- Оги, защо не се подложиш на хипноза? - плахо предложи Рая.

- Не знам дали ще помогне...

- Страх те е - каза момичето и го погледна в очите.

- Да - призна си Оги, махна ръката си от рамото й и поясни: - Страх ме е, че ще разбера за чудовището в мен.

- Все някога ще разбереш какво се случва. Тя отново се притисна към него.

- Искаш да кажеш, че трябва да е по-скоро, нали? - попита я той.

- Да.

- За да не пострадат и други хора - тъжно произнесе художникът.